Авторско право над Вдъхновението

Опитвам се да изразя по най-ясния възможен начин защо мисля, чувствам и знам, че творбите, които създаваме, не ни принадлежат. Ако имаме някакво право над тях – авторско право – то е над второразрядните и треторазрядните ни творби, които не са нищо повече от комбинации от думи около някаква идея. Нещата, които носят в себе си Дух, са дошли чрез нас, но не и от нас. Вдъхновените неща, тези, които имат силата нещо да променят в света, не ни принадлежат, нямаме никакво авторско право над тях, това е все едно да имаш

Авторско право над Вдъхновението.

Тези творби идват тук с определена цел. Ние си мислим, че сме творци (и сме. Зависи какво влагаме в тази дума.) Но също така е вярно и следното (ще го предам с цитат от разказ на Спайдър Робинсън):

„Векове се утешавахме с илюзията, че създаваме. Нищо подобно – ние откриваме. Неразривно вплетени в тъканта на реалността, съществуват комбинации от музикални тонове, които се възприемат от централната нервна система на човека като приятни.
От хилядолетия ние откриваме скритите във вселената комбинации, убеждавайки себе си, че това е творчество. Под творчество се подразбират безкрайните възможности да откриваш крайното… Няма да е лесно на човека да се примири с мисълта, че е откривател, а не творец.”

Мъдростта още от древността е една, казана по хиляди начини.
Истината е една, казана по хиляди начини.
За да може – малко по малко – всеки да оформи в себе си разбиране за нея.
И както при споделянето във ФБ, има смисъл отново и отново да бъде казвана, защото вселенските закони си съществуват и колкото и да се опитваме да ги приспособим към нашите, вижда се, че не е възможно.