Зад шедьоврите, които ние обичаме,
зад Слънчогледите на Ван Гог,
зад Звездното му небе,
зад Две хубави очи на Яворов,
зад всичко прекрасно
стои един човек.
Обикновен човек – като нас.
Той често се разминава със света
и светът се разминава с него,
когато е могъл да го обича.
Светът има такава голяма уста,
че заглушава всичко тихо,
всичко малко.
Обрича на самота и изолация гениите си,
за да се чувства самият той важен, значим.
Приема ги едва когато са мъртви,
тогава те вече не са хора –
не като нас,
прави от тях титани,
каквито през цялото време са били.
Каква е тайната на техните
възхитителни творения –
обикновеността, тишината,
способността да чуваш собствения си глас,
способността да намираш собствения си път
през хиляди кръстопъти.
Няма тайна.
Има само човек –
като теб и мен –
зад всяко прекрасно творение,
зад всяко безсмъртно творение –
един човек – несвършен.
