Това китайско стихотворение на Глокси!
* * * Китайско стихотворение с българска зима
Земята не може да се освободи от прегръдката на студа,
но в човешките обиталища весело разговарят приятели.
Довечера в театъра има представление.
Хора топлят хора.
* * *
Брезичка, поникнала до ограда,
с тънко, тънко стебло.
В края на града има обширни поляни.
Семената не избират къде да паднат.
* * *
Хората се забавляват,
а аз пак съм потънала във философия.
Буда е живял толкова отдавна…
Музата ми е древна колкото света.
* * *
Като превръщам себе си в острие,
ставам по-слаба.
Времето тече.
Водата изглажда всички ръбове на камъка.
* * *
Учен прави дисекция
на човешката душа.
По радиото звучи песен:
…try walking in my shoes…
* * *
Напивам се лесно,
даже и без алкохол.
По улицата върви сърдит трезвен човек.
Не искам да приличам на него.
