Съзерцавах стотици картини в зимните клони,
разиграни от кацащи птици сюжети,
цели страници снежни послания
бяха там – толкова сипкави,
че се пилееха с всеки полъх
на криле или вятър.
Съзерцавах стотици картини – неподвижни видения,
сътворени от клони и сняг, но аз ги тълкувах,
и до другия ден те едно по едно се променяха –
игри на ума ми – безразсъдни видения.
Но в сърцето, което има свои очи,
всички картини са непроменени.
Like this:
3 bloggers like this post.
