Хората, които трябва да забравиш

Нали знаете – има хора пред църквите, които се прехранват от милостиня. Винаги са там – на сватби и кръщенета, непознати хора, не ги наричам просяци, защото не просят. Просто се хранят от храната, която други са занесли.
Имаше снощи една жена. Тя всъщност не яде нищо. Приличаше на онези хора пред църквите, но не търсеше храна за тялото си, а някаква друга храна. Не и в картините – в хората. Искаше да говори с тях.
Сестра ми на мига я обяви за енергиен вампир и я игнорира.
Аз говорих с нея. Но беше трудно да се издържи на напора й. Тя не спираше. И въпреки това говорих с нея – за всичко, което искаше.
Коя беше тази жена? От къде идва? Къде е нейното място? Кой би могъл да знае.
Онези хора пред църквите – обикновено ти става жал за тях, после ги забравяш.
Когато се сблъскаш с тях, самото им съществуване те плаши. После ги забравяш. Защото са далеч от погледа ти.
Къде е тя сега? Какво прави? С кого говори? Къде ще бъде утре? Кой знае… И кой иска да знае…
Има хора в този живот, които спокойно можеш да забравиш. И дори трябва да забравиш – по-здравословно е.
Но това не са тези хора.