Знаете ли, аз постоянно си измислям някакви проекти, по които да работя. И в момента работя по един – доста амбициозен, не оставам без работа. Но като върша това от тук, от вкъщи, дните и нощите ми се сливат, и сутрините и вечерите, и празниците, и всичко. Казвам го във връзка с нещата, които прочетох и написах днес. И пак във връзка с тези неща ми хрумна една идея (поредната безумна сигурно). Последната година живеех с мисълта, че написаното няма стойност, че то е упражнение, игра, начин да изразиш радостта и болката, да ги отминеш и да продължиш нататък. Живеех с мисълта, че никога не бих издала сама книга с мои неща, и все още е така. Но тази сутрин – в един миг поисках да направя нещо – да намеря средства и да издам един сборник с творби от блоговете – не само поезия, също и проза. Творби, които за мен са много стойностни. Ще го съставя – ще отнеме време, и, разбира се, ще попитам авторите дали са съгласни да им включвам творбите в този сборник. Но това ще стане след като го съставя, защото искам авторите да го видят цялостно. Ще сложа вътре и мои неща. Доста такива сборници има издадени – със събрани творби от различни автори – и за повечето мнението ми не е много високо. Но се надявам този да бъде различен.
Искам да покажа и на себе си, че мога да направя такова нещо – да го съставя, а дали и как ще бъде издаден – ще го мисля по-нататък.
Подарявам си тази идея за рождения ден, както преди четири години, също за рождения си ден, си подарих този блог. Но за това ще напиша скоро.
