31.12.2011

Вие не знаете, хора, колко много зависи от нас
това – да сме щастливи.
Светът е огледало на мислите ни
и това не е поредната мъдрост или глупост.
И не става въпрос за измислено щастие.
Хора, светът е огледало.
Аз се опитвам – не просто с позитивни мисли –
ето това са глупостите – позитивните мисли сами по себе си,
които не са минали през огъня на тъгата.
Опитвам се да усетя дълбоко в мен какво има смисъл.
Мой смисъл – не просто да се опивам от чуждия екстаз,
защото всички екстази са деца и на болката.
Но аз се опитвам – не да спася света,
а да намеря себе си.
Запитах се сега – какво е дом.
Домът си ти – ти самият, не нещо,
което можеш да придобиеш или да изгубиш.
Да се върнеш у дома, е да се върнеш към себе си.
Но кой си ти?
Кой си?
Ти си дошъл тук, защото чрез теб
Бог е поискал да изживее всичко възможно.
Не просто те е изхвърлил от Рая –
ти си Неговият ад и Рай.
Изживявай ги заради себе си и Него.
Нека е тъга, нека е радост, но твоя, неповторима.
И после виж, че е хубаво,
направило те е по-богат.
Но виж добре вътре в теб,
почувствай. Ти можеш. Ти знаеш. Само виж!
Там, където никой друг не може да надникне, освен Бог.
Там, където е написана съдбата ти.
Написана е, но не докрай.
Всеки следващ лист се пише сега.
С твоите мисли. С твоя смях и сълзи.
Светът е огледало.
Помогнете ми да отразим в него най-хубавото от нас.