Мога безкрайно

Видях и сънувам ръцете,
които искам да ме прегръщат.
Знам, че започна ли да пиша за дървета,
нещо друго напира в мен
и насила го спирам и го преглъщам.

Знам, но не искам да бъде
просто плач и молба, и вик за спасение.
Никой не трябва да бъде спасяван,
ние не сме удавници,
ние имаме много за даване.

Това, което е в мен, е толкова силно,
че е станало ритъма, с който дишам,
и мога безкрайно в думи да го превръщам.
Но не – единственото, което искам,
е да спра да пиша
и да започна да те прегръщам.