last woman standing – индианското ми име от Тишо
През 2007 на този ден – рожденият ми ден – си подарих блог. Бях разочарована от поредния глупав конкурс за романи, на който не ме наградиха. Сега се смея на това, но тогава…
Бях сърфирала из други блогове, имах си и любим – този на Тихомир Димитров – понеже Тишо вече беше издал роман, и ходех там да чета какво става, как става, как изобщо става…
И в онзи ден, както си разглеждах, видях при него бутон „Създай блог в WordPress” или нещо подобно. Натиснах го и създадох.
От следващите четири години две ме нямаше изобщо тук – бях в Литературен свят. Есента на 2010-та се върнах, но в окаяно състояние.
Майк Рам от време на време успяваше да ме извади от летаргията. Бях се вглъбила изключително само в себе си. До скоро, когато Владимир Кабрански дойде и ме измъкна от тук – в смисъл, че някак си, без да ми казва нищо, ме накара да погледна и встрани от себе си, да се огледам наоколо и да се върна – наистина да се върна.
И така:
Не знам дали съм последната оцеляла жена
или лейди Джесика
или просто един глас
сред земите от гласове.
Но съм свързана с вас,
и безименна съм свързана с вас
по един тъжен и радостен начин.
И да – аз съм това –
една жена без гордост,
една жена без смисъл,
която не умее да обича
без от това да боли,
жена, която вярва, че може всичко,
но не може сама –
последната оцеляла жена.
Честит рожден ден на мен!
Важното е винаги да се връщаш тук. Честит рожден ден!
Коментар от Майк Рам — декември 20, 2011 @ 12:49 am
Честит рожден ден, Диана! Блогът може да е само временна спирка за всеки от нас. Хубаво място е, но е просто временно. Помни това.
Коментар от krizt — декември 20, 2011 @ 5:18 am
Така е, но засега няма къде другаде да ходя
Благодаря ви, момчета!
Коментар от Диана — декември 20, 2011 @ 8:30 am
Оооо, Лейди Ди, ЧРД!
))))))))))))… Рано е да се свършва света! То верно иде 2012, и верно си става тревожно, но мен повече ме безпокои напоследък опасността извънземните да ни забравят и да вземат, да не додат да ни оправят… Че сами, тъй както сме го подкарали, надали ще успеем да се оправим, нали все чакаме някой друг да върши отговорната работа по оправията 
Здраве, щастие, любов, творчески успехи… вълшебства и късмет ти желая, скъпа!
И как така последна?
Весел празник!
:*
п.с.
Kritz, то всичко е що годе временно и добре, че е така, и че се мени… иначе … скука… скука …
Коментар от Светла — декември 20, 2011 @ 11:37 am
Ще се справим сами
Благодаря ти, Светле – най-вече за вълшебствата!
Коментар от Диана — декември 20, 2011 @ 3:13 pm
Уааа, какъв комплимент ми направи само! Благодаря ти, ласт ууман стендинг! Честит рожден ден! Винаги съм се чудил как ли реагират хората, чиито блогове чета, на закачливите прозвища, които им закачам в линковете там, при мен. И все си мислех, че май дори не ги забелязват. А то виж, не било съвсем така
Все пак, края на света го очакваме още от самото начало. А понеже е доста трудно да се фиксира тази дата, кажете ми, колко точно тъпо е да се фиксира другата? И, все пак, надявам се, че ако дойде девет километровата вълна, ще бъда някъде на хубава гледка, с хубава жена и хубава напитка под ръка, та да мога да ударя един екс в последния момент и да им кажа: “аре чао, аз се махам”. 
2012 ще бъде по-хубава от 2011, обещавам. Няма де да иде, просто. Който го е страх от метеорита да си припомни 1999-та и “проблема Y2K”. Голям смях падна. Мога да изредя още много такива римайндъри от миналото, които само доказват, че най-страшното на страха, всъщност, е самият страх.
Коментар от asktisho — декември 20, 2011 @ 6:27 pm
И за мен е голям комплимент името, което си ми дал
А за края на света – какво да кажа като се пада на рождения ми ден!
Разбира се, че няма да има край, а ново начало. Сигурна съм.
Коментар от Диана — декември 20, 2011 @ 6:41 pm
Честит рожден ден!
Радвам се, че скоро те “открих”. Приятно ми е да наминавам тук
Коментар от шаренийка — декември 20, 2011 @ 6:50 pm
Благодаря ти!
Коментар от Диана — декември 21, 2011 @ 9:47 am
Честит Рожден Ден и Весели Празници!
Коментар от hexemexe — декември 24, 2011 @ 12:47 pm