Селина

Селина, мое дете, моя луна,
питаща по детски дали да рисуваш с четка,
когато целият свят вече рисува електронни картини.
Питаща по детски – в мъглата от виртуални светове
ще познаеш ли някого или ще го отминеш.
Селина, направила рокля от найлон,
която изглежда ефектна и истинска пред камерите.
Селина, чиито чувства и настроения, и прекрасно лице
фотографите ще продават на парче – за реклами.
Селина, нарисувала майка си във вълшебен портрет,
от който тя ни гледа и двете с любов и строгост.
Селина, открила нови измерения на любовта,
питаща до къде водят пътищата й.
И на нито един въпрос да отговоря не мога.
Защото всички тези въпроси си ги задавам аз,
докато я изпращам към рейса по улицата.