Аз виждам само онзи Лебед
сред пустошта на карнавала
и като него оцеляла,
се чувствам много непотребна.
Но знам, че Лебеда го има,
че той е там, че той е вечен –
едно видение далечно,
особено сега – през зимата.
И пазя ярките му сънища
и мислите му непокътнати –
сред тези улици задънени
единствен той познава пътя.
ЛЕБЕД КРАЙ ПЪТЯ
Анатолий Передреев (преводът е мой)
Край чертата възпалена
на шосето в дим обвито
пролетно и лятно време
лебед като в сън прелита.Залив пуст, необитаем,
с дъсчен под – изгнил, пропукан…
Кой да плува и сияе
лебед бял е пуснал тука?Цял ден дрънкайки се носят
нажежени колелата,
пръска се чакъл с откоси
и се сипе до водата.Той не чува и не вижда,
в мисли свои потопен е,
въздухът едва раздвижва
неговото отражение.Или спи сън ослепителен
в някой навес подслонен,
от рева ли на колите
е навеки оглушен?Или носи се блажено
с бялото крило от тук
в царството на съвършенството,
без да пуска никой друг?
