Копнях за такава дълбока река –
в цялата мен да се влее,
и аз като златна вода да тека
до безкрая и след това с нея.
Да падна от първата крачка напред
направо в бездънните бездни –
в пространства от никого друг непревзети
на вяра и безнадеждност.
Дълбоко, дълбоко, дълбоко – до корена,
до вкопания в пръст извор –
да позная от там до звездите й горе
тази страшна и хубава близост.
