Защото ни има…

Металните вибрации на егото
крещяха в мен победоносни звуци.
Душата знаеше, че това е егото,
качило се на своя кървав връх –
не съм била така метална никога…
Душата знаеше,
но блясъкът на плътната му броня
я ослепяваше.
И мислех тази светлина
за истинското и безсмъртно слънце.
Забиваха металните въпроси
най-тежките си мечове в сърцето ми:
защо не съм, защо не съм постигнала,
защо не съм, защо не съм обичана,
защо не съм…
А бях.
И ти дойде да ми го кажеш.
Дойде – не те видях веднага.
Изпълни ме завинаги с това разбиране –
че съм обичана, и не защото съм постигнала,
а само затова, че съществувам, че ме има…
Ти ми помогна,
знаех, че си ти,
почувствах, че обичам и нещата,
които ни разделят.
Неща, които дълго не успявах да простя,
най-искрено простих –
завинаги, за първи път,
пред мен все още е това върховно откровение
и знам, че мракът няма никога да се завърне.
Просто знам.
Ти сложи светлия печат в душата ми.
Ти ми помагаш, теб те има, ти си там –
ти си във мен, завинаги, навсякъде,
планетите, вселените, слънцата
и цялото творение повтаря името ти –
обичана, обичан, обичани, защото
ни има…

Да изразиш неизразимото

Огря ме образът на Велчо Милев – един от много малкото писатели, с които съм общувала, и може би единственият, с когото запазих сърдечни отношения след всичко, което се случи, когато напусках Литературен свят. Огря ме и ме засипаха мили спомени – той, гостоприемството на неговия дом, усмивката му, благоразположението му към мен – не благоразположение – истинска благост, несравнима с нищо.
Спомням си колко дълбоко ми въздействаха книгите му, особено първата, която прочетох, и колко емоционално пишех за тях.
Разгърнах ги, прочетох пак какво ми е написал, когато ми ги подаряваше.
Какво са сродните души? Съпругата на Велчо – леля Пенка – веднъж каза, че ако не ни познаваше – Велчо и мен, щеше да помисли, че „една майка ни е раждала”.
Какво са сродните души? Защо винаги, когато се сетя за Велчо Милев, ми става мило и хубаво и ми се иска по някакъв начин да го изразя – не просто в думи.
Какво са? Когато с Велчо се срещаме, е така, сякаш никога не сме се разделяли. А ние сме се срещали три пъти всичко на всичко.
Ние с него нямаме почти никакви допирни точки в живота. Но си приличаме по това, че и двамата търсим начини да изразим неизразимото, невъзможното.
Когато извадих книгите ти, Велчо, намерих едно списание Везни, а в него – стихове на Рабиндранат Тагор. Виждам, че и той се е опитвал, както всеки творец, да изрази неизразимото. Нека тези редове бъдат за теб, а ти пребъди!

Песента, която дойдох да изпея, до днес
остава неизпята.
Прекарах дните си в настройване
и разстройване на струните.
Не е настанал още истинският час,
не са избрани точните думи –
само сърцето ми кърви от желание.
Цветът не е разцъфнал, само вятърът
въздиша наоколо.
Не съм виждал лицето му, нито съм чувал гласа му –
чух само тихите му стъпки по пътя пред дома си.
През целия си ден разстилах рогозката,
където той ще седне на пода –
но светилникът не е запален и аз не мога
да го поканя в своя дом.
Живея с надеждата, че ще го срещна,
но тази среща още не е дошла.

Всички пътища са твои

Постижения –
гигантски планини от лед и мрак,
ти зъзнеш, малък, във подножието им.
Осъществяване –
облива ярка светлина покоя ти,
топят се планините и откриват хоризонт,
към който всички пътища са твои, твои…

My life

Save me a place in the heart of your hearts
When you think of love never forsake me
Wanting and dreaming you each time i think of you
Lying naked beside me

Only a lady of dreams
She will bring magic to sing to your heartstrings
Only a lady of dreams
Come alive you are all that i desire

Save me a place in the heart of your hearts
When you think of dreams never forsake me
Wanting and holding you
Each time i think of you lying naked beside you

Only a lady of dreams
She will bring magic to sing to your heartstrings
Only a lady of dreams
Come alive you are all that i desire

Something tells me this is love that surrounds
Only a fool without wisdom can see
Blind as i am in your eyes
My lady of dreams
Blind as i am in your eyes
My lady of dreams

Save me save me a place in your heart
Tears escape from me when we’re apart
Please dream of me now
My lady of dreams

My thought and wishes are all that surrounds
Mysteries hold you then fly you away
You know you are my life my lady of dreams
You know you are my life my lady of dreams

Save me a place in the heart of your heart
When you think of love never forsake me
Wanting and dreaming you
Each time i think of you lying naked beside me

Only a lady of dreams
She would bring magic to sing to your heartstrings
Only a lady of dreams
Come alive you are all that i desire

Something tells me this is love that surrounds
Only a fool without wisdom can see
Blind as i am in your eyes
My lady of dreams
Blind as i am in your eyes
My lady of dreams

Затова съм такава…

Тази смразяваща, безпощадна реалност,
колко хора сънуват нея!
Ако тя бе единствената реалност,
аз нямаше да оцелея.

Но има и другаде, има безвремие
над бедата и щастието,
то е мой сън, затова съм такава –
безумно, безумно прекрасна.

Нищо не е заради мен

Диана

Нищо не е заради мен,
но в мен се съдържа всичко.
Нищо не е поради мен,
но чрез мен може да бъде всичко.
Аз съм само част
и колкото по-малка ставам,
принадлежа повече
на голямото и безкрайното.
Колкото по-малка ставам,
то ми принадлежи
повече.

Направи ме по-добра

Диана Павлова

Направи ме по-добра,
мека, нежна,
целия метал от мен изхвърли.
Нека стане матов
острият ми блясък,
нека да тека –
ручей любов,
ручей разбиране,
през свежа и спокойна
поляна.