Човек не може да бъде само светлина и любов

Не, не винаги съм любяща,
човек не може да е любящ винаги,
тогава би се върнал да бъде ангел.
Човек не може да бъде
само светлина и любов,
тогава нямаше да е тук,
защото щеше да е богът на небесата.
Човекът е прекрасен,
защото в него са събрани
любящото и мразещото,
водата и огънят.
И ако той познае силата им,
когато са заедно,
би бил истинският Бог на живота.

Има…

Има настройка по-фина
от тази на безметежното слънце,
на утринните поляни,
на безоблачните небеса,
най-чисто вдъхновение,
без форма и образ,
безсмъртно дихание,
живот,
трептящ, възнасящ се,
избликващ и преливащ,
чисто и непосредствено знание,
проникнало в теб
и заляло света.
Има – аз съм свидетел.

По повод на визуализациите

В света има много неща, които искаме и от които се нуждаем, но не мислим непрестанно за тях. Ако нещо дойде — добре, а ако не — какво пък, известно време ще чувстваме неудобство, но и това чувство отминава. Не можем да отдадем целия си ум и мисли на едно желание, ако сме напреднали по пътя на собствена си еволюция и се стремим към нещо по-голямо и велико от обикновените потребности, защото тази възвишена мечта ни се изплъзва. Ето защо великите поети, мислители и светци твърде често не притежават вещите, които са им нужни в ежедневието. Силата, която те притежават, би им помогнала да управляват целия свят, би накарала златото да дойде при тях в дома им и би могла да командва цяла армия — само да поискат. Но те не са способни да поискат от своя ум подобно нещо. Те желаят само онова, което се съгласува с тяхната собствена еволюция.
Всеки човек може да желае само онова, което е на нивото на неговата еволюция. Не може да се стреми към нещо, което е по-долу от неговата еволюция, дори ако го принуждават към това. Твърде често, стремейки се да помогна на човек в една или друга ситуация, аз му казвам: „Съсредоточи се над такъв и такъв обект“. Но ако човекът се окаже на по-високо ниво, той ще задейства само ума, докато сърцето му ще бъде другаде и нищо няма да се получи. Човек е способен да отдаде своето сърце, разум и цялото си същество само на онзи, който е на нивото на неговото еволюционно развитие; на онзи, който не му е равен, няма да успее да отдаде цялото си същество, а само част от мислите си. А какво е мисълта? Мисълта без чувства е безсилна, ако зад нея не стоят душата и духът.
Трябва да разберем, че нашето съкровено желание ще се различава от онова, от което се нуждаем в ежедневния живот. Не бива да смесваме едното с другото. Трябва да възприемаме нашите ежедневни нужди като нещо необходимо — в тях няма нищо лошо и ако наистина ни води нашето собствено желание, всичко е наред. Но висшето, съкровено желание ние сме длъжни да таим в душата си, да го поддържаме като нещо свято, дадено ни от Бога, да го отглеждаме внимателно и да го доведем до осъществяване. Нали именно изпълнението на съкровеното, най-добро и най-дълбоко желание е целта на живота на всеки един от нас!

Хазрат Инаят Хан, Мистични медитации, изд. Шамбала

Хазрат Инаят Хан – целта на раждането ни на земята е да открием истинското съвършенство, което е вътре у човека

Развивайки се, човек започва да вижда ограниченията, грешките и слабостите на хората и му става трудно да живее сред тях и да се среща лице в лице с всичко, което става. Става му трудно да е добър и отзивчив и в същото време търпелив. В него се появява стремеж да се махне от всичко, да се изолира от останалите. Но не в това е целта на раждането ни на земята. Тя се състои в това да открием истинското съвършенство, което е вътре у човека. Човек може да бъде и добър, и красив, но ако не е открил целта, заради която се е родил на земята, не е изпълнил своето предназначение в живота.
Целите на човешкото раждане са толкова много, колкото са хората в света, но най-висшата от всички е една и може да бъде наречена обща цел на всичко сътворено. Тази цел се осъществява, когато изобретателят види как работи неговото изобретение; когато архитектът влезе в сградата, построена по негов проект, и види колко добре е направен; тази цел се постига, когато на сцената се играе пиеса, а в залата седи нейният автор – постигната е неговата цел. Всеки човек има своя лична цел, но всички ние сме стъпала към една-единствена цел – достигане на Бога. Ако нашите мънички желания днес се изпълняват, утре се появяват нови; каквито и желания да имаме, ако днес се изпълни едно, утре изниква друго. Това ни показва, че цялото човечество е насочено към едно желание, което е целта на Бога – възможно по-пълно опознаване на живота и на върха и в низините. Това разширява кръгозора, до който може да се докосне душата, прави света по-обширен, погледът придобива сила, че може да успее да проникне в земните недра и да достигне небесата. В това се състои осъществяването на целите на душата и тази душа, която не положи всички усилия и не принесе в жертва всичко, за да постигне висшето предназначение, няма да вникне в същността на религията. В какво се състои суфийското послание?
Суфизмът е езотерична школа, практика и работа за цял живот, насочена към реализиране на висшето божествено предназначение на човека.

Хазрат Инаят Хан, Мистични медитации, изд. Шамбала

Трябва друго такова топло сърце, което да чуе стиховете ми

Нека всичката тази топлина и любов
да трепти спокойно в пространството.
Да докосва понякога нечий живот,
да не бъде невидима, странна.
Трябва друго такова топло сърце,
което да чуе стиховете ми.
Трябва друга такава волна душа,
която да ги приеме.

Там

Там, сред онези зелени гори
и слънчеви, тихи поляни
огън спокоен в сърцето гори –
меко и нежно желание.

Там, със звука на водата от извора,
с топлата плът на земята,
и небесата са толкова близо,
толкова ласкав е вятърът.

Толкова живи са всички дървета –
всяко листенце шепне,
всяка скала като камъче светло
можеш да носиш в шепи.

Там като ручей тече радостта
сред красотата смълчана,
там се отваря вълшебна врата,
чуваща всяко желание.

Моята територия :)

Краката ми са в този свят –
в тях ври енергията на земята.
Ръцете ми – разтворени криле,
владеят лекостта на небесата.
Главата ми блуждае
между двата свята.
Сърцето ми е котвата,
тежаща по средата.
И цялото това пространство
е изпълнено с душата ми.

Желая вечно да те чувам…

Ти – мое желание!
Душа, трепетите на която
копнея да чувствам постоянно!
Постоянно да съм отворена
и шепотът ти да ме изпълва
като нежно докосване отвътре,
като взрив от енергия навън.
Не спираш да шептиш,
не спирам да шептя,
дори когато съвършено сме притихнали.
Но моят огън иска да разгаря този шепот
до безкрая
и да го сипе на искри над сетивата ми.
Неотделима моя душа,
единствена и безсмъртна,
никога няма да спреш да трептиш,
но аз желая вечно да те чувам…

С доверие и уважение към тихите слова на учителите

Аз съм в менталния свят,
но и в съня си държа
тази тънка нишка,
която ме свързва с Теб.
Моята нишка любов –
силна като вселената,
здрава като живота.
По нея слиза усещането
за Твоето присъствие –
с доверие и уважение,
и удивление
към тихите слова на учители,
настройващи инструмента в мен
да Те долавя и да лее музика.
Държейки нишката,
прекрачвам от менталния свят
в световете Ти…

Хазрат Инаят Хан

Какво е словото? Това, което произнасяме? Това ли е слово? Не, това е само повърхността на словото. Нашите чувства са слово, нашия глас, нашата атмосфера е слово. Съществува поговорка: „Това, чрез което се изявявате, говори по-силно, от това, което произнасяте.“ Това показва, че дори когато човек не говори, говори душата му. Как предсказатели на съдбата узнават бъдещето? Те го слушат. Те казват, че четат по линиите на ръката, по разположението на планетите, по постъпките на хората. Но всичко това е слово. Защото слово означава изразяване: изразяване с глас, с думи, с форма, с цвят, с линия, с движение. Именно така ние виждаме, че всичко е единно в езотеричната страна на мистицизма. Разбира се, много хора на Запад казват, че за тях е много сложно да медитират в рамките на техния свят – имат толкова много задължения и занимания. Моят отговор е, че именно по тази причина още повече се нуждаят от медитация.

Слушал съм много хора да казват, че в тях има силно желание да отдават своето време и мисли на духовни занимания, но тъй като не са достигнали до този начин на живот, който да освободи ума им за подобни занимания, те смятат, че не могат да достигнат до нещо духовно. И аз виждам разумност в техните аргументи, защото е съвършено вярно, че в този свят – такъв е животът днес – е сложно да се съществува без пари. Материалните неща дори в духовните общности не могат да се правят без пари. Ако искам да изнеса лекция, но нямам помещение, това би било невъзможно. И ако ги нямаше обявите във вестниците, никой не би узнал за лекциите или само двама-трима души ще бъдат така добри да дойдат и да ме слушат. Затова е естествено, човек да мисли по такъв начин и не следва да бъде порицан. Но в същото време, когато ние гледаме на това от друга гледна точка, виждаме, че всеки момент, загубен в очакване на духовно придобиване, е най-голямата от мислимите загуби. И ако човек продължава да мисли: „Ще дойде ден и аз ще променя своя живот и ще последвам нещо висше, нещо духовно“ – този ден никога няма да дойде. Човек е длъжен да направи това днес, точно сега, вместо да твърди: „Ще го направя утре“. Иначе ще съжалява.

Животът се разтваря, времето преминава. Часове, месеци, години се изплъзват, преди човек да осъзнае това. Но за този, който разбира значението на времето, духовното достижение е на първо място. Както е казвал Христос: „Търсете най-напред Царството Божие и Неговата правда и всичко това ще се приложи към вас.“ Аз не ви казвам: „Оставете всичко, за да се стремите към духовни неща“. Духовното достижение не лишава човека от материални придобивки. Само трябва да се помни, че духовните са на първо място. И за да станем духовни, не е задължително да захвърлим светския живот или всичко, което е хубаво, красиво и значително от гледна точка на материалния свят. Соломон с цялото свое богатство не е бил по-малко мъдър. На човек не му е необходимо да захвърли всичко, което има, за да стане духовен. И ако някой мисли така, жалко за него. Почакайте, преди да кажете: „Ще чакам, докато дойде моят кораб и тогава ще стана духовен“ – кой знае кога ще дойде корабът? Никога не е късно да се започне духовният път, но в същото време никога не е твърде рано. В момента, когато човек помисли: „Вече е твърде късно, длъжен съм да започна“ – той наистина е длъжен да се отправи на път и да премине през всички изпитания и тежести на този път, с увереността, че няма нищо неизпълнимо, когато приеме духовния път.

Човек може да каже, че е длъжен да преодолее много слабости. Начинът да се овладеят слабостите е чрез медитацията. Когато съществуват много задължения в живота, самият ум на човека му говори, че е по-добре да се медитира и да се направят тези задължения по-леки. Безпокойството не помага на човек да реши проблемите си. Той трябва да бъде достатъчно силен, за да поеме своята отговорност и да я носи на плещите си.

Съществуват думи, известни на мистиците и непринадлежащи на никой език, въпреки че думите на много езици водят началото си от тези мистични думи. С помощта на тези думи човек развива две способности: виждане и чуване. Под виждане, разбирам не виждане с очите, а проникновение. Именно проникващата способност на погледа прави човека виждащ и в това е истинският смисъл на думата ясновидство. В наши дни хората толкова силно злоупотребяват с тази дума, че никой повече не иска да я използва. Но в света не е останала и една дума, с която не е злоупотребявано. Ако сме толкова чувствителни към думите, тогава трябва да се откажем от целия език.

Под чуване аз не подразбирам слушане, слух. Имам предвид отзивчивост: отзивчивост към земята и небесата, отзивчивост към всяко влияние, помагащо да открием душата. Чрез отзивчивост и проникновение, придобити посредством силата на словото, накрая човек достига целта – целта, която е предмет на желание и копнеж на всяка душа.

Хазрат Инаят Хан, Космическият език, издателство Шамбала