През моите светове
стотици преминаваха,
говореха със мен
и аз им отговарях.
И всичко беше искрено,
но нещо не достигаше –
един по-точен смисъл,
една по-ясна близост.
Еднакви бяха сънищата ни,
говорехме еднакво,
но всеки пак бе сам –
вселени ни деляха.
Разбирам, че това е
някакъв закон –
неотменим, всевластен,
той пак се проявява.
Дори и Бог не е могъл
да се спаси от него –
и Той е абсолютно сам
във необятното си царство.
ноември 30, 2011
Закон
Вашият коментар »
Все още няма коментари.
RSS хранилка за коментарите към тази публикация. Адрес за TrackBack



