Мислех си, щом някоя душа ме е избрала да й бъда майка в този свят… А аз мога да й дам само една гола любов… И не мога да обясня на прекрасния й чист разум да не се страхува от порастването, от промените, от новите задължения и отговорности, от осъзнатостта, когато я будя от съня й, от игрите, от захласа… Когато от интуитивния й свят я запращам в грубия, материалния… Защото за да премине през мелето, наречено училище, наречено социализация, и да запази пътя към себе си, трябва да е много будна. Не мога да й го обясня. Трябва да го почувства. Трябва да го усети. Но от мойто същество сега усеща повече напрежение, притеснение – сякаш самата аз трябва да премина отново и отново през това. А тази душа усеща всичко. Всичко, което струи от мен. И не задава никакви въпроси. Само попива и излъчва обратно. И не че нещо не е наред с нея, просто аз съм прекалено чувствителна и досега това не е било особен проблем за никого, защото никой не ме е усещал така. А сега – имам чувството, че ме усеща целият свят, и аз него. Не е точно това чувството, но толкова може да се каже.
октомври 4, 2011
октомври 3, 2011
Любовта е смърт
„…Където има любов, има и съпротива. Където си страхотно привлечен, би искал и да избягаш оттам – защото да си извънредно привлечен, означава да паднеш в пропаст, да не си вече себе си.
Любовта е опасна. Любовта е смърт. Тя е по-смъртоносна от самата смърт – защото след смъртта оцеляваш, но след любовта не можеш да оцелееш. Да, ражда се някой друг, но умираш ти. Оттук и страхът.
…
Въпросът е зададен от Ананд Анупам. Наблюдавал съм я. Тя се съпротивлява. Въпросът не е само интелектуален, той е екзистенциален. Борила се е усилено… но не може да победи. Благословена е, защото не може да победи. Поражението й е сигурно, абсолютно сигурно. Виждал съм тази любов в очите й; тази любов е толкова силна, че ще разруши цялата съпротива, че ще надделее над всички усилия на егото да оцелее.”
Ошо, Възгледът за тантра, том 1
октомври 2, 2011
Част от жива картина
Диана
Част от жива картина
Докато си част от жива картина
и вършиш заучени действия,
стъпил върху определената ти точка,
никога няма да я видиш.
Цялото пространство е разграфено,
местиш се в строга последователност
от точка до точка –
по даден знак – заедно с всички.
От точка до точка.
Мислиш за точките.
Всяко усилие отива за това.
Кой вижда картината,
целостта, красотата й,
кой й се наслаждава?
Само онзи, който не е част от нея,
който я гледа отгоре.
Веднъж
Диана
Веднъж
По Ошо
Веднъж преживяла
любовта-небе, любовта-вселена,
видяла как копнежите отминават
като облаци, подети от вятъра на светлината,
веднъж прозряла това в душата си,
веднъж усетила, че съм свързана с теб в сърцето си –
за какво са ми облаците,
щом имам небето…
октомври 1, 2011
Слушай ме, както слушаш вятъра, който духа през боровете…
Ошо понякога ме кара и да плача. На доста места казва за начина, по който иска да го слушаш, но тук…
„МЕДИТИРАЙ ВЪРХУ СЛЕДНИТЕ ХУБАВИ ДУМИ:
Светът е непосилен за нас, късно или рано, печелейки и харчейки, пилеем нашите сили:
Малко разбираме природата, която е наша;
Жертвали сме нашите сърца, жалък дар.
Морето, което разкрива своята гръд на луната,
ветровете, които ще реват във всички часове и са се надигнали сега като спящи цветя.
Заради това, заради всичко, не му подхождаме.
Той не ни вълнува…
Ето това липсва. Той не ни вълнува… не сме в хармония със съществуването. Този свят е непосилен за нас… печелейки и харчейки, пилеем нашите сили: Малко разбираме природата… как можеш да откриеш Бога и как можеш да откриеш блаженството, ако не гледаш природата? Природата е проявения Бог. Природата е тялото на Бога. Формата на Бога, храма на Бога.
Жертвали сме нашите сърца…
Това е, което липсва. Заради това, заради всичко, не му подхождаме. Той не ни вълнува…
Затова само да ме слушаш и да ме четеш, няма да е от голяма полза… започни да чувстваш. Слушайки ме, също така ме чувствай – недей само да ме слушаш, когато ме слушаш, ме слушай и със сърцето. Нека то се потопи в чувството. Това е смисълът, когато всички религии казват, че шрадха – вяра, доверие – е необходима. Вярата означава начин да се слуша от сърцето – не чрез съмнението, не чрез логиката, не чрез разсъждението, не чрез интелекта, а чрез сърцето.
Както слушаш музика, слушай ме по същия начин. Недей да ме слушаш, както слушаш някой философ; слушай ме, все едно слушаш птиците. Слушай ме, все едно слушаш водопада. Слушай ме, както слушаш вятъра, който духа през боровете. Слушай ме не с дедуктивния ум, а с взимащо участие сърце.“
Ошо, Възгледът за тантра, том 1
