Временно объркване :)

Мислех си, щом някоя душа ме е избрала да й бъда майка в този свят… А аз мога да й дам само една гола любов… И не мога да обясня на прекрасния й чист разум да не се страхува от порастването, от промените, от новите задължения и отговорности, от осъзнатостта, когато я будя от съня й, от игрите, от захласа… Когато от интуитивния й свят я запращам в грубия, материалния… Защото за да премине през мелето, наречено училище, наречено социализация, и да запази пътя към себе си, трябва да е много будна. Не мога да й го обясня. Трябва да го почувства. Трябва да го усети. Но от мойто същество сега усеща повече напрежение, притеснение – сякаш самата аз трябва да премина отново и отново през това. А тази душа усеща всичко. Всичко, което струи от мен. И не задава никакви въпроси. Само попива и излъчва обратно. И не че нещо не е наред с нея, просто аз съм прекалено чувствителна и досега това не е било особен проблем за никого, защото никой не ме е усещал така. А сега – имам чувството, че ме усеща целият свят, и аз него. Не е точно това чувството, но толкова може да се каже.