Това е

Това е толкова труден, дълъг и изморителен път –
постоянно да връщаш заблудения ум към живота,
да гори постоянно духът ти в тази тъничка плът
и душата да търси неистово своите ноти.

Дълъг, труден, самотен, изтощителен път.
И все по-далеч и далечен изглежда домът.

Отчаяние

«Ако изучаваме съвременния живот и ако не обръщаме внимание на огромния прогрес в науката – радио, телефон, грамофон и всички чудеса на този век – все пак ще забележим, че психическият аспект на музиката, поезията и изкуството не са толкова развити, колкото би следвало. Напротив, той се движи назад. И ако попитаме в какво е причината, отговорът на първо място ще бъде, че целият прогрес на съвременното човечество е прогрес механически, и това пречи на индивидуалния прогрес. Сега музикантът трябва да се подчинява на закона на хармонизацията и контрапункта, ако направи сам и една крачка, различна от другите, неговата музика се подлага на съмнение. Когато бях в Русия, попитах Танеев, велик музикант, който е бил учител на Скрябин, какво мисли за музиката на Дебюси. Той каза: „Не мога да я разбера“. Ние сме твърде ограничени, сковани от еднообразието, така че няма никакъв размах. Същото ще видите в света на медицината и науката.
Но особено в изкуството, където е необходима най-голямата свобода, човек е скован и еднообразен. Художници и музиканти не могат да получат признание на своите работи. Те са длъжни да следват тълпата, вместо да следват великите души. А всичко общо взето е банално, защото големите маси от хора нямат висока култура. Малцина имат добър вкус и разбират, наслаждават се и ценят красивите неща, а за художниците не е лесно да достигнат до тези ценители. По такъв начин еднообразието се е превърнало в пречка за индивидуалното развитие.»

Хазрат Инаят Хан, Космическият език

Отчаяние?

Покажи ми!
Целият живот в мен Те моли…
Покажи ми коя съм…
Цветът ми е тъмен.
А формата ми –
снопче трева,
толкова бързо растяща,
без звук,
нагоре.

Вдъхновението

„Вдъхновение: Този феномен е толкова велик и прекрасен, че радостта, която носи, няма равна на никоя друга радост в света. Именно чрез това блаженство вдъхновените гении са преживели екстаз.
…
Вдъхновението е поток, поток на удивление и възторг. Затова истински вдъхновеният човек, бил той писател, поет или композитор, ако се е докоснал до вдъхновението, е изпитал върховно удовлетворение – не от себе си, а от това, което е достигнало до него.
…
…удовлетворението на самите творци от сътвореното от тях не може да се изрази с думи…“

Хазрат Инаят Хан, Космическият език

При първото ми съприкосновение с написаното от Хазрат Инаят Хан се обърках. Опитвах се да го разбера. Не ми въздействаше така, както исках. Но сега, съвсем малко по-късно, разбрах, че просто нарича някои неща с други имена, и говори за същото. Сега съм се оставила на казаното от него, както при Ошо, и то ме покорява със същата сила. Просто не бях му се доверила тогава. Сега казаното от него ме отпуска и вдъхновява. Вдъхновеното вдъхновява – това казва той – написаното с вдъхновение вдъхновява и други. Сега аз му благодаря с цялото си сърце.

Най-големият потрес

Диана

Най-големият потрес
бе за мен,
че емоциите са плява.
Като път имат стойност,
но не и там,
където ще стигнеш.
Като път – те те връщат в средата,
когато към силните бури
на екстаз и на болка
се отклоняваш.
Но където отиваш,
е само средата
и… емоции няма.

По Ошо (2)

Диана

Опрели гръб във гръб,
титаните на егото следят
да не проникне лъч
през някой процеп.
Мъжествени, красиви, тежки,
те замъка на облаците
в държавата на сънищата
охраняват.

По Ошо

Диана

Като тих и безмълвен свидетел
се научих да виждам какво става с мен:
аз съм тук и простирам прането,
а това там, в небето,
е моята сянка-мечтателка –
обхожда владенията си.

Без поезия и музика

Диана Павлова

Това пространство-състояние, реалност друга,
което се събужда в музиката
и събужда нова музика,
което се поражда в стиховете
и поражда нови стихове,
врата, която се отключва в сънищата,
и пътека, която от неяснотата им извежда…
И в океана на безмълвното разбиране
ще се разтворят изведнъж и стихове, и музика,
защото всичко нужно, за да си там,
е да те няма.

Спящият гълъб

Диана

Прилича на ангел
спящият гълъб
в студения ден.
Изящен и тих –
сънува, сънува –
прилича на мен.
В неподвижния унес,
в оскъдното слънце
на късната есен,
сгушил главичка,
гълъбът, който не пее,
сънува песен.

Черният и златен огън…