Единение

Диана Павлова

Единение

Две мъжки и две женски ръце,
докоснали се,
взривяват пространството.
Два погледа –
мъжки и женски,
устремени един към друг,
спират и времето.
Две души –
душата на всичко,
се къпят в езеро от любов,
езеро от енергия,
по-голямо от океана.
Сияйна нощ,
сияйна тишина.
И на тази земя
нищо не е останало.

4.09.2011, Момчиловци

Синият лебед

Диана Павлова

Синият лебед

Аз съм синия лебед,
невъзможния лебед,
с черно и бяло сърце.
Ден и нощ не преливат в едно.
Всеки мой миг е пропаст –
непреодолима,
и я няма вечността-мост.
Аз съм синия лебед,
неподвижния лебед,
неподвижен сред твърд и море, и небе.
Аз съм всичко от полюс до полюс,
но никога двата,
затова съм безкрилия лебед –
безплътно видение.
Аз съм само сърце,
а всичко над него, под него
е крехко и нереално.
То пулсира със своя син пулс
и създава дуалности.
Неподвижен, синият лебед
сънува, сънува.
И слуша как птиците пеят,
със синьо сърце ги чува.

3.09.2011, Момчиловци

Защо да прегръщаш дърво

Диана Павлова

* * *

Ето, пред теб стои дърво
и виждаш в клоните му
как душата ти танцува.
Защо да го прегръщаш –
може да изцапаш със смола
тънката си дреха.
Защо да го рисуваш –
може да изцапаш със боя
тънката си дреха.
А ако наоколо има хора,
може да изцапаш сърцето си
с болката от тяхното неразбиране,
докато гледат
как му говориш.
Ако не си готов,
ако още носиш дреха,
ако още носиш сърце,
ако не знаеш кой си.

24.08.2011, Момчиловци