Диана
Реалност
Надигат земните енергии вълни,
които времето човешко дълго влачи –
терзания и радости невзрачни
разбиват се във твърдите скали.
И сол се стича – като рани бели,
дерат сърцето острите кристали
на думи като „край” или „начало”
пред погледа ми, сляп за безпределното.
Но там, където земните енергии
и времето човешко се стопяват,
където всичко е наистина безмерно
и се достига само чрез отдаване,
реалността е гладка като етер
и в тихия си дом трепти сърцето ми.
27.09.2011, София
