Диана
Свиване
Небето, същото небе е тук.
И не е същото, защото аз съм друга:
във дрехата от отразен бетон,
която то ми спуска,
съм вкаменена.
И изразходвам пламъка на сила и любов –
да я стопявам.
Не чувствам безграничността.
В неплодородна пръст
аз пак съм семе.
