Диана Павлова
Синият лебед
Аз съм синия лебед,
невъзможния лебед,
с черно и бяло сърце.
Ден и нощ не преливат в едно.
Всеки мой миг е пропаст –
непреодолима,
и я няма вечността-мост.
Аз съм синия лебед,
неподвижния лебед,
неподвижен сред твърд и море, и небе.
Аз съм всичко от полюс до полюс,
но никога двата,
затова съм безкрилия лебед –
безплътно видение.
Аз съм само сърце,
а всичко над него, под него
е крехко и нереално.
То пулсира със своя син пулс
и създава дуалности.
Неподвижен, синият лебед
сънува, сънува.
И слуша как птиците пеят,
със синьо сърце ги чува.
3.09.2011, Момчиловци
