Диана Павлова
* * *
Ето, пред теб стои дърво
и виждаш в клоните му
как душата ти танцува.
Защо да го прегръщаш –
може да изцапаш със смола
тънката си дреха.
Защо да го рисуваш –
може да изцапаш със боя
тънката си дреха.
А ако наоколо има хора,
може да изцапаш сърцето си
с болката от тяхното неразбиране,
докато гледат
как му говориш.
Ако не си готов,
ако още носиш дреха,
ако още носиш сърце,
ако не знаеш кой си.
24.08.2011, Момчиловци
