…“Тази жалка привилегия – да правиш от живота изкуство, се оказва гибелна за множество хищни души. Защото намирайки по този начин изход, силната страст се измъква от гърдите и душата бива облекчена, не се разпалва вече, не чувства вече нужда да се бори тяло с тяло, като се намесва пряко в живота и деятелността – а се радва, когато вижда как силната й страст се разтапя във въздуха като колелце от дим.
И не само се радва, но и се гордее с това; смята, че върши някакво високо дело, като превръща този мимолетен неповторим миг – единствения, който в безкрая на времето има плът и кръв – уж във вечен.”…
Никос Казандзакис, АЛЕКСИС ЗОРБАС
