Диана Павлова
Бог е любов…
Бог е любов и, проявен във мен, любов съм аз,
душата ми, побрала във скованата материя небето,
искри с такава земна и неземна страст,
че даже камъкът край мен ще я усети.
Любов, която иска болката от всяко същество да изличи,
но знаеща и силата на болката като възможност
човекът своята душа до Бог да възвиси
и затова оставаща да свети безтревожно.
Любов, която няма да спаси света, ако светът не го поиска,
а за да го поиска, той трябва да усети любовта,
тя може да стопи леда, сковал сърцето му за истината,
като се влее в земните, привични на света неща,
като тече по-интензивно и навлиза по-дълбоко,
докато всичко покрай мен почувства, че е нея, Бог.
