Хазрат Инаят Хан – Има един морал – любовта

“Има един морал – любовта, която се ражда в себеотрицанието и разцъфва в благодеянието.
Ортодоксалните вярващи казват: “Това е добро, а онова – лошо. Това е правилно, а онова – неправилно.” За суфиите обаче източникът на всички добри дела е любовта. Някой може да каже, че тя е и източникът на злодеянията, но това не е така. Злодеянията произхождат от липсата на любов.
Нашите добродетели са направени от любов, а греховете ни – от нейната липса. Любовта превръща греховете в добродетели, а отсъствието й лишава добродетелите от съдържание. Когато пред Исус изправили жена, обвинена, че е съгрешила, той казал: “Простени са греховете й, защото тя много е обичала.” Любовта прави рая прекрасен, а без нея животът става ад. В действителност любовта създава хармония в живота на човека на земята и покой в рая.”

Хазрат Инаят Хан, Учението на суфиите, Духовната свобода, изд. Шамбала

Да правиш от живота изкуство

…“Тази жалка привилегия – да правиш от живота изкуство, се оказва гибелна за множество хищни души. Защото намирайки по този начин изход, силната страст се измъква от гърдите и душата бива облекчена, не се разпалва вече, не чувства вече нужда да се бори тяло с тяло, като се намесва пряко в живота и деятелността – а се радва, когато вижда как силната й страст се разтапя във въздуха като колелце от дим.
И не само се радва, но и се гордее с това; смята, че върши някакво високо дело, като превръща този мимолетен неповторим миг – единствения, който в безкрая на времето има плът и кръв – уж във вечен.”…

Никос Казандзакис, АЛЕКСИС ЗОРБАС

Бог е любов…

Диана Павлова

Бог е любов…

Бог е любов и, проявен във мен, любов съм аз,
душата ми, побрала във скованата материя небето,
искри с такава земна и неземна страст,
че даже камъкът край мен ще я усети.

Любов, която иска болката от всяко същество да изличи,
но знаеща и силата на болката като възможност
човекът своята душа до Бог да възвиси
и затова оставаща да свети безтревожно.

Любов, която няма да спаси света, ако светът не го поиска,
а за да го поиска, той трябва да усети любовта,
тя може да стопи леда, сковал сърцето му за истината,
като се влее в земните, привични на света неща,

като тече по-интензивно и навлиза по-дълбоко,
докато всичко покрай мен почувства, че е нея, Бог.

Единствено реалното

Сънят има своето предназначение,
но истината е реалността.
Всичко, което се случва отвън,
на мига се превръща в минало
и трептенията му затихват
все по-бързо,
все по-леко.
Това, което се случва вътре,
трепти по-силно,
все по-силно,
и завладява пространствата
отвъд и нататък,
за да бъде единствено реалното,
каквото е.

Свобода

Отплувай в която посока желаеш,
където и да отидеш, съм с теб.
Енергията ми е твоята.
Сърцето ми е твоето.
Силата ти е моята.
Любовта ми трепти –
отпечатана ярка звезда на душата ти.
Аз съм с теб
в най-съкровеното,
в неизчерпаемия източник
на всичко.
И винаги ще ме намериш.

Досег

Диана Павлова

Досег

Вървя бавно,
спирайки при всяко вълнение
и наблюдавайки кръговете му по водата
докато изчезнат.
Само след тях ще съзная
истинската същност
на неподвижното и безмълвното.
Само заради тях.
А после се опитвам да го изразя
докато красотата на прозрението
не стихне в мен
и кръговете й се пръснат
в океана на неизмерното.

20.08.2011, Момчиловци

Сега аз искам повече

Диана Павлова

Сега аз искам повече

Любовта дарява с прозрения.
Отдадеността е кристално чистото
огледало на истината.
Разбирам, че съм се нуждаела
от мътните и криви огледала
на други жени и мъже,
за да погледна себе си.
А сега се оглеждам
в чистия извор
на това, което е.
Автентичното не винаги притежава
блясъка и полираността на посредственото,
не разкрива своята хармония
на всеки поглед.
Но я носи дълбоко вътре –
стабилна, ненарушима.
Сега разбирам по-добре защо
ме тегли към онази част,
която ще изпълни цялото –
вълкът – газелата, газелата – вълка.
Разбирам, че сега аз искам много повече –
проникване, допълване,
не отразяване.
Разбирам, че не съм способна,
все още,
сама да бъда цяла.

Моята душа е душата на всичко

“Отначало вярвах без всякакво колебание в съществуването на душата, а после се зачудих каква е тайната на природата й. Упорствах в търсенето на душата и накрая открих, че сам аз бях това, което закриваше душата ми. Осъзнах, че това в мен, което вярваше, това в мен, което се чудеше и упорстваше и което накрая откри, не беше друго, а собствената ми душа. Бях благодарен на тъмнината, която ме бе довела до светлината, и оцених булото, което ме подготви за видението, в което видях себе си отразен, образа, появил се в огледалото на душата ми. Оттогава виждам всички души като моя душа и осъзнавам, че моята душа е душата на всичко. И какво бе изумлението ми, когато осъзнах, че съществувам само аз, ако изобщо съществува някой; че аз съм всичко и всеки, който съществува; и че ще бъда всеки, който ще се появи в бъдещето.”

Учението на суфиите, Духовната свобода, Хазрат Инаят Хан, изд. Шамбала

Взаимодействие

Диана Павлова

Взаимодействие

Има една благодарност –
една удовлетворяваща –
благодарността да се излееш,
благодарността да дадеш,
не да получиш,
защото имаш
и си го открил.

Има едно съчувствие,
една помощ –
помощта да приемеш
даденото ти от друг –
да бъдеш топла земя,
върху която той
да се излее.

15.08.2011, Момчиловци

Спирала

Диана Павлова

Спирала

“Всичко вече е казано” и нищо не е чуто.
Неоткрити, невъзприемчиви са сърцата.
Разумът-камшик удря върху тях –
непонятен и на самия себе си,
нещастен господар на света.
Съществува енергия – дълбока спирала,
проникваща отвън навътре.
Само й дай импулс във външната част,
само я задвижи,
остави я да трепти и наблюдавай.
Докато се превърнеш в нея
и нищо вече няма
власт над теб.

15.08.2011, Момчиловци