Диана Павлова
ИСТИНСКОТО ЛЯТО НА ЖИВОТА
И днес, когато знам, че няма смърт, погребват леля ми,
и всичко иска пак да стане хаотично, тъмно;
пространствата неовладяемо са се разлюлели
от мисли и от спомени, и от привързаност в ума ми.
Това е истинското лято на живота, потвърждението
на трансформацията в мен, на силата да виждам и да зная,
да разбера, да се докосна и физически до откровението,
че само тялото й е умряло там – във болничната стая.
Това е истинското лято на живота – неподправено, без маска,
в което аз не просто оцелявам, плувайки сред страховете си,
а върху почвата им, недокосната от тях израствам.
27.07.2011, Момчиловци
