Диана Павлова
ОТВЪД УМА
Попитам ли го как съм стигала до Там, мълчи
и става глух и сляп, безпаметен, умът ми.
Била съм Там, но съм вървяла с вързани очи,
напълно несъзнателно, и не познавам пътя.
Била съм Там – след изтощение от страх,
най-тъмните полета инстинктивно прекосила.
Умът не помни лудия ми бяг през тях,
той брани целостта си и всесилието си.
Била съм Там след екстатичен полет от любов,
най-ярката и ослепителна вселена прелетяла.
Умът не иска да се разтопи сред хиляди слънца отново,
да бъде сянка на душата и да я следва с тялото.
Била съм Там, но той не може да си спомни
пътеката към нещо неизмеримо по-огромно.
18.07.2011, София
