Диана Павлова
ВГЛЕЖДАНЕ
Потърсих във въображението си, където
красиви, чувствени и динамични хора се разхождат,
доволни с дадената им от мене свобода, суетност,
във ситуации и роли невъзможни.
Потърсих в мисълта си – там трескаво препускат
дела, идеи и анализи на чувствата и състоянията –
една огромна и претъпкана догоре пустош,
в която няма за какво да се захванеш.
Потърсих и в сърцето си, но там на стража бе
смразяващият разум, готов да хвърля мълнии,
единствен куполът му бе отворен към празното небе;
и не намерих нищо – мига ми да изпълни.
А търся само чувстването живо –
сърце, което в моето да прелива.
16.07.2011, София
