Избрани стихотворения
Шри Оробиндо
Превод: Диана Павлова
СПОМЕН
Дочу душата ми, пробуждайки се, като в сън,
едно гласче, самотна птица вън,
нестройна песен, крясък през пространствата,
във вечността, в безкрая постоянстващ.
Душата ми наведе се навън, в зората,
в усамотението на света, да чуе своята сестра крилата,
и, слушайки какво й шепне Ангел озарен,
видя проблясък в непрогледната тъма и таен ден
отворен бе за нея. Тя прозря звездите на небето,
от мисълта родени, и узна как действа битието.
И аз си спомних как, събуден от съня тогава,
създадох небесата, построих земята, океан дълбок направих.
REMINISCENCE
My soul arose at dawn and, listening, heard
One voice abroad, a solitary bird,
A song not master of its note, a cry
That persevered into eternity.
My soul leaned out into the dawn to hear
In the world’s solitude its winged compeer
And, hearkening what the Angel had to say,
Saw lustre in midnight and a secret day
Was opened to it. It beheld the stars
Born from a thought and knew how being prepares.
Then I remembered how I woke from sleep
And made the skies, built earth, formed ocean deep.
