Шри Оробиндо
Превод: Диана Павлова
НИРВАНА
Освен неизразимото Едно, погълна всичко тишината.
Умът от мисълта освободи се, сърцето – от страданието,
несъществуващото се разля над мирозданието;
и няма Аз, Природа и познато-непознато.
Градът рисунка-сянка е, без цвят,
и плува и трепери, нереален, странен;
като във филм се нижат безплътни очертания;
светът е риф, потапящ се във бездна под водата.
Остана само Неизменното сияйно.
Покой безлик и тих измества всичко,
което някога бе Аз, с Това –
доволна да се претопи в Непознаваемото
или с лъчистите морета да трепти на Безграничното,
неназовима, мълчалива пустота.
NIRVANA
All is abolished but the mute Alone.
The mind from thought released, the heart from grief
Grow inexistent now beyond belief;
There is no I, no Nature, known-unknown.
The city, a shadow picture without tone,
Floats, quivers unreal; forms without relief
Flow, a cinema’s vacant shapes; like a reef
Foundering in shoreless gulfs the world is done.
Only the illimitable Permanent
Is here. A Peace stupendous, featureless, still,
Replaces all, — what once was I, in It
A silent unnamed emptiness content
Either to fade in the Unknowable
Or thrill with the luminous seas of the Infinite.
