Мисля, че това (от блога на Тишо) трябва да се прочете: Защо напуснах Фейсбук?
Много е вярно и изчерпателно. Споделям го напълно. Аз също имам профил там – защо го създадох и защо го поддържам няма значение, тъй като не представлява важна част от живота ми, нито ми краде от времето.
Like this:
One blogger likes this post.
Не мисля, че това е тема за убеждаване.
), които стоят са …?
Въпреки, че напускам фейсбук категорично, считам, че решението е само и единствено лично.
Темата на Тишо е полезна единствено с линка за изтриване.
Иначе какво? Които напускат са прави (и умни
А не може ли да е обратното?
…………………
Всеки знае защо е влязъл (какво е очаквал). И знае дали е разочарован (и колко), дали му е забавно, дали го разведрява и т.н.
Всеки сам ще си решава!
Коментар от Графът — април 19, 2011 @ 12:36 am
Така е, разбира се, всеки сам си решава. Не е тема за убеждаване, но е добър анализ на онова, което ФБ може да ти даде и не може да ти даде. Дадох линка, защото преди време бях чела подобни материали на английски. Човек трябва да се убеди от собствен опит. Познавам хора, които си се чувстват много добре във ФБ и намират там, каквото търсят. Нищо такова не би ги убедило да напуснат, а и не това е целта ми. Може би просто материалът на Тишо отразява точно и мойте впечатлиния от ФБ. Но аз не го напускам, защото още не ме е обвързал до степен да стане важна част от ежедневието и общуването ми.
Коментар от Диана Павлова — април 19, 2011 @ 7:57 am
Материалът ми ще се стори пресилен на някои читатели. Именно затова в него направих изричната уговорка, че това е само мое решение и не държа друг да последва примера ми. Но дължах обяснение, все пак, най-малкото заради внезапното ми изчезване от Фейсбук, където общувах с много хора и ънфрендването на същите тези хора преди това – с риск всеки един от тях да го приеме лично…
Грешката е в моя “телевизор”. Но, както споменах в статията, не съжалявам за нито една секунда, прекарана там. Просто се наиграх. Тръгвам си от пясъчника пред блока уморен и доволен, а не разочарован и отвратен. В обозримото бъдеще може би ще насоча вниманието си към по-професионалните мрежи, където инвестицията на време се надявам да даде някакъв практически резултат. Връзката с приятели и социализацията съм ги оставил изцяло на живия контакт. Повече ми харесва така. Досега не съм съжалил за решението си да напусна Фейсбук, дори вече бера плодовете от внезапно увеличилото се свободно време – отново прописах, вместо да цъкам по снимки и да коментирам статуси. Има и други “награди”, но предполагам, че за всеки човек е различно. Поздрави!
Естествено, човек може да се наслаждава и умерено на благинките в онлайн “социализацията”. Аз, очевидно, не мога.
Коментар от asktisho — април 19, 2011 @ 2:17 pm
Много ми хареса един от коментарите в блога ти: “за напускането ти от фейсбук разбрах… от фейсбук”
И аз така този път.
Коментар от Диана Павлова — април 19, 2011 @ 4:26 pm
Коментар от asktisho — април 27, 2011 @ 12:31 pm