Една приказка, разказана от Ошо

За всеки, който се нуждае от нея.

В едно село живеел младеж, когото всички наричали идиот. Още от дете той все това чувал – че е идиот. А когато толкова много хора го твърдели – баща му, майка му, чичовците, съседите, всички – той, разбира се, започнал да вярва, че е идиот. Нима е възможно толкова много хора да грешат? И то все важни хора. Когато пораснал и това продължило, той станал утвърден идиот и нямало начин да се измъкне от това. Опитал с всички сили, но каквото и да правел, другите го намирали за идиотско.
Това е типично за хората – когато някой полудее, той може отново да стане нормален, но никой няма да го приеме за такъв. Може да направи нещо нормално, но другите ще решат, че в това сигурно има нещо откачено. Тяхното подозрение ще го направи нерешителен, а неговата нерешителност ще засили подозрението им – нещата ще поемат в порочен кръг. Та този човек опитал по всякакъв начин да изглежда мъдър, да прави мъдри неща, но каквото и да сторел, хората все казвали, че е ненормално.
Наблизо минал един светец. Момъкът отишъл при светеца през нощта, когато наоколо нямало никой и го помолил: “Помогни ми да се измъкна от тази безизходица. Затворен съм. Не ме пускат да изляза, не са ми оставили нито един прозорец или врата, откъдето да избягам. Каквото и да направя, дори да е същото, каквото правят другите, си оставам идиот. Какво да правя?”
Светецът казал: “Направи само едно. Когато някой каже: “Виж колко е прекрасен залезът”, ти кажи: “Идиот такъв! Какво му е прекрасното? Не виждам нищо прекрасно. Докажи го.” Ако някой каже: “Виж онази красива роза”, хвани го и му кажи: “Докажи го! Какво основание имаш да наричаш това обикновено цвете красиво? Имало е милиони рози, има милиони рози и в бъдеще ще има милиони, какво е й специалното на тази роза? И кои са твоите фундаментални аргументи, доказващи по логичен път, че тази роза е красива?”
Ако някой каже: „Тази книга на Лев Толстой е много хубава”, просто го хвани и го попитай: „Докажи защо е хубава – какво хубаво има в нея? Просто една обикновена история – същата, която е разказвана милион пъти, един и същи триъгълник във всяка история – или двама мъже и една жена или две жени и един мъж, но си е все същият триъгълник. Всички любовни истории са триъгълници. Така че какво ново има в нея?”
Човекът казал: “Добре.”
Светецът продължил: “Не изпускай нито една възможност, защото никой не може да докаже тези неща. Те са недоказуеми. И когато не успеят да ги докажат, те ще изглеждат като глупаци и ще спрат да те наричат идиот. Следващия път, когато се върна, само ми кажи как вървят нещата.
И следващия път, когато светецът се върнал, преди дори да успее да се види със стария идиот, хора от селото го информирали: “Стана чудо. Имахме си местен идиот, сега той стана най-мъдрият човек. Бихме желали да се срещнеш с него.”
Завели светеца при идиота и идиотът казал: “Ти правиш чудеса, ти си вълшебник. Номерът подейства! Просто започнах да наричам всички хора идиоти и глупаци. Един започваше да говори за любов, друг за красота, трети за изкуство, а моето становище беше едно и също: “Докажи го!” И тъй като не можеха да го докажат, изглеждаха като глупаци.
И това е странно. Никога не съм се надявал да спечеля толкова много от това. Всичко, което исках, бе да се измъкна от това общоприето мнение, че съм идиот. Странно е, че вече не съм идиот, а станах най-мъдрия човек, но аз си знам, че съм същият. Ти също го знаеш.”
Но светецът казал: “Никога не издавай тази тайна на друг. Пази я за себе си. Да не мислиш, че аз съм светец? Нека тайната да си остане между нас. Ето как аз станах светец. Ето как ти стана мъдрец.”
Ето как стоят нещата в света.