Панаира на Vira

февруари 10, 2011

Шри Оробиндо. Златната Светлина

Шри Оробиндо

Превод: Диана Павлова

ЗЛАТНАТА СВЕТЛИНА

Ти спусна златната Си Светлина в ума ми,
докосна слънце сивите му стаи –
спокойно озарение, тих пламък
и ярък отговор на Мъдростта на тайните.

Ти спусна златната Си Светлина във гърлото ми
и мойта реч сега е звук божествен,
пияни думите ми с вино на Безсмъртното са
и химн за Теб е всяка моя песен.

Ти спусна златната Си Светлина в сърцето ми
и порази живота ми със вечността Си;
сега то вдига храм навсякъде, където Си,
към Теб насочени са всичките му страсти.

Ти спусна златната Си Светлина в краката ми
и Твое място е сега земята ми. (още…)

февруари 9, 2011

Шри Оробиндо. Царството вътре

Шри Оробиндо

Превод: Диана Павлова

ЦАРСТВОТО ВЪТРЕ

Да, има царство на покоя на духа,
и то не е на мислите във вихъра накъсан,
във пяната на този свят-море и в шепота на пръските,
със който колебливите симетрии строим в ума.
Ни на живота в тъканта от страсти завладяващи,
в несигурните чувства на сърцето крехко,
нито в телесната ни монолитна преходност,
нито в сетивните наслади – безследно отшумяващи.

Простиращ се отвъд вселената ни необятна,
духът обследва драмата, вълнението живо,
мир, светлина, могъщество, екстаз,
зад булото на слепотата и проклятието,
което от наместника му го прикрива,
очакват идването на заветния му час. (още…)

февруари 4, 2011

Портокалово дърво

Filed under: Разказано в картинки — Етикети:, — Диана @ 8:17 pm

февруари 3, 2011

Шри Оробиндо. Зовът на невъзможното

Шри Оробиндо

Превод: Диана Павлова

ЗОВЪТ НА НЕВЪЗМОЖНОТО

Към неосъществените пространства божественото в нас зове.
В обширните полета на съдбата свят заложен
на Тишината с енергичните криле
обгръща тяхната прекрасна невъзможност.

Но трепват, но помръдват лазурните врати,
в бленуващия поглед припламват чудесата;
и носим горди богове и радостни съдби,
и приближават вече насам Небесни пратеници.

Каква висока светлина е тук, във нас;
недостижимото блаженство ще ни е право по рождение;
и любовта е красотата на душата неугасваща,
а ние сме наследници на необятни измерения.

И невъзможното предначертаното вещае,
а смъртното към вечността врата е. (още…)

февруари 2, 2011

Шри Оробиндо. Вътрешните пространства

Шри Оробиндо

Превод: Диана Павлова

ВЪТРЕШНИТЕ ПРОСТРАНСТВА

Да, има небеса, невиждано по-сини
от тези, чийто купол ни увенчава,
разкош, по-царствен от разкоша, който възхищава
със перлите смарагдова роса в градините.
Достъпна е безсмъртна синева,
поля, без петънце от сива почва,
където вечно ромолят потоци,
разпръскващи най-белите цветя,

изплували като звезди в реки небесни.
Свят, сътворен от тъкан, по-красива
от тъканта на земната направа.
Там, между богове, нектар чудесен
от чашата на Хеба ще отпиваме,
който божествени тела, безсмъртен лик за нас създава. (още…)

февруари 1, 2011

Популярни. Уроци на живота, Bobette Bryan

Bobette Bryan

Превод: Диана Павлова

УРОЦИ НА ЖИВОТА

Страхувах се сама да бъда,
докато не научих да харесвам
себе си.

Боях се от провала,
докато не разбрах, че само
ако не опитам, се провалям.

Боях се от успеха,
докато не разбрах,
че трябва да започна
да бъда истински щастлива
със себе си.

Страхувах се какво ще кажат хората,
докато не научих,
че те ще имат мнение за мен
и без това.

Боях се от отхвърляне,
докато не започнах
да вярвам в себе си.

Страхувах се от болката,
докато не научих,
че е нужна
за израстването.

Страхувах се от истината,
докато не видях
най-грозното в лъжите.

Боях се от живота,
докато не опитах
красотата му.

Боях се от смъртта,
докато не разбрах,
че не е краят, а началото.

Боях се от съдбата си,
докато не разбрах,
че имам силата
да променя живота си.

Боях се от омразата,
докато не разбрах,
че тя е само
непознаване.

Страхувах се от любовта,
докато не докосна сърцето ми
и не превърна непрогледната тъмница
в безкраен слънчев ден.

Страхувах се от подигравки,
докато не научих
как да се смея в себе си.

Страхувах се да остарея,
докато не разбрах,
че помъдрявам с всеки ден.

Страхувах се от бъдещето,
докато не узнах, че
животът просто става
все по-добър.

Страхувах се от миналото,
докато не разбрах,
че то не може вече да ме наранява.

Страхувах се от тъмното,
докато не прогледнах
със звездна светлина.

Страхувах се от светлината,
докато не научих,
че истината може
да дава сила.

Боях се от промяната,
докато не видях, че
дори най-хубавата пеперуда
е трябвало да претърпи метаморфоза
преди да полети.
(още…)

Цвете в зида, Алфред Тенисън

Алфред Тенисън

Превод: Диана Павлова

ЦВЕТЕ В ЗИДА

Цвете, в зида избуяло,
аз те издърпвам от пукнатината,
държа те цялото, със корена, в ръката си,
но ако можех да те разгадая –
какво си ти, със корена, със цялото,
Бог и човек какво са, щях да зная.


FLOWER IN THE CRANNIED WALL

Flower in the crannied wall,
I pluck you out of the crannies,
I hold you here, root and all, in my hand,
Little flower – but if I could understand
What you are, root and all, and all in all,
I should know what God and man is.

Theme: Shocking Blue Green. Блог в WordPress.com.

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.