Най-ярката картина за търпение

Диана Павлова

* * *

Скована е горичката от белотá,
кристален въздух като острие пробожда.
Студът гравира ледените си цветя
направо върху кожата.
Но ти докосваш жива борова кора –
дихание изпод земята –
неумъртвено.
Намираш вледенена струя бликаща вода –
най-ярката картина
за търпение.

Ван Гог (Като листо на вятъра)

Диана Павлова

ВАН ГОГ (КАТО ЛИСТО НА ВЯТЪРА)

Как магнетично е човешкото безсмъртие!
И колко много хора
трескаво копнеят
да се докоснат до мистерията му.

А тайната е…
Каквото и да правиш,
така да бъдеш себе си –
без никаква прашинка грим отгоре
и под краката – без никаква опора,
напълно гол –
          като листо на вятъра…

Навик

От известно време тече конкурс за превод на съвременна руска поезия на български език. Бях решила да не участвам, и почти до последно удържах фронта. Но не толкова заради конкурса, колкото заради отделните хора – поети, участващи със стиховете си в него, преведох това стихотворение. Изпратиха ми цял файл със стихове на този поет – ПЁТР ГОЛУБКОВ от Украина. И като се зачете човек в тях, попада в свят, който всъщност няма нищо общо с конкурсите, престижа, желанието за популярност и всичко друго – опорочено. Попада в свят на поезия, на съкровеност, който си заслужава да бъде видян. 

---

Петр Голубков

превод: Диана Павлова

НАВИК

Със всичко свикваме:
С убийствата, войните, катастрофите,
С управници, в затворите натикани,
И с бедни и просташки строфи…

Със всичко свикваме.
И свиквайки, душата вкоравява…
Дори не се стремим да вникнем –
защо животът ни се дава…
Със всичко свикваме…

---

ПРИВЫЧКА

Мы привыкаем ко всему:
К убийствам, войнам, катастрофам,
К Премьерам, саженным в тюрьму,
И к нищим, и к похабным строфам…

Мы привыкаем ко всему.
Душой черствеем, привыкая…
Даже не думаем: к чему,
Зачем дана нам жизнь такая?..
Мы привыкаем ко всему…

Денят, във който твоето дете се влюби

Диана Павлова

ДЕНЯТ, ВЪВ КОЙТО ТВОЕТО ДЕТЕ СЕ ВЛЮБИ

Ще се завърне цялата любов
от океана на забравата
и ще възкръсне
в деня, когато твоето дете се влюби.

Страданието му
ще те окъпе в спомени,
по-ярки
от най-прозрачно бялото на всеки ден.

С екстаза му
ще полетиш високо –
пак до слънцето,
и пак в щастлива смърт ще изгориш крилете си.

Блажено и безсмъртно повторение.

Когато се разбие корабът

Диана Павлова

* * *

Щом корабът се е разбил във онзи бряг
на пустотата,
тръгни към непознатия и неизследван
континент.
И нека другите събират отломките
на миналото
и плачат над напразните надежди
за завръщане.

Имам си два фотомодела…

…единият е Кармен, другият – Селина: