От известно време тече конкурс за превод на съвременна руска поезия на български език. Бях решила да не участвам, и почти до последно удържах фронта. Но не толкова заради конкурса, колкото заради отделните хора – поети, участващи със стиховете си в него, преведох това стихотворение. Изпратиха ми цял файл със стихове на този поет – ПЁТР ГОЛУБКОВ от Украина. И като се зачете човек в тях, попада в свят, който всъщност няма нищо общо с конкурсите, престижа, желанието за популярност и всичко друго – опорочено. Попада в свят на поезия, на съкровеност, който си заслужава да бъде видян.
Петр Голубков
превод: Диана Павлова
НАВИК
Със всичко свикваме:
С убийствата, войните, катастрофите,
С управници, в затворите натикани,
И с бедни и просташки строфи…
Със всичко свикваме.
И свиквайки, душата вкоравява…
Дори не се стремим да вникнем –
защо животът ни се дава…
Със всичко свикваме…
ПРИВЫЧКА
Мы привыкаем ко всему:
К убийствам, войнам, катастрофам,
К Премьерам, саженным в тюрьму,
И к нищим, и к похабным строфам…
Мы привыкаем ко всему.
Душой черствеем, привыкая…
Даже не думаем: к чему,
Зачем дана нам жизнь такая?..
Мы привыкаем ко всему…
