Там

Диана Павлова

ТАМ

Там – на повърхността,
където въздух вълните обгръща и вледенява,
където енергията течаща в материя застива,
на границата-среща – проявление на този свят,
там всичко е яростна битка на сили.
Сила и нейният отговор,
сблъсък, осигурил нужното напрежение
за съществуването им.
А по-надолу
и по-нагоре
продължава
да е изконно тихо.

Аз съм вълна…

Диана Павлова

* * *

Аз съм вълна, която
високо се издига.
Аз изтънявам
и с ледена обвивка
се покривам.
И все по-малко вътре
се движа и се смея.
Вибрациите на смеха от дълбините ми
ледът убива
и няма смях
на устните ми сини.
Дали ще ми достигне топлина отвътре –
да се стопя
и да се върна в океана?

Недосегаем

Диана Павлова

НЕДОСЕГАЕМ

Отвън си недосегаем.
Не мога да въздействам на нещата,
които правиш.
Обграден със стена от лед,
безсилна съм да я стопя.
Мога да стопя себе си
и да се излея като топлина във вените ти.
Но няма да ме познаеш.
Забравил си какво е топлина.

Живот

Диана Павлова

ЖИВОТ

Живот безплътен – без студ и топлина,
без смисъл и желания.
Или живот – сърцето на сърна
и топлото дихание.

Живот прегръдка, близост и тревожност –
неравномерен, неспокоен,
във който можеш да обикнеш мечата си кожа,
запазила диханието твое.

Когато оцеляването стана невъзможно…

Диана Павлова

* * *

Когато стана оцеляването невъзможно,
аз спрях да поря вълните като свредел,
умрях на място – отпусната, забравила,
изплува тялото ми и се понесе по течението.
И силата на цялата река
се вля във мен
и ме изпълни за живот отново.

Когато се отпусне и последната ми хватка

Диана Павлова

* * *

Когато се отпусне и последната ми хватка,
с която в теб съм се вкопчила,
и паднеш на земята като лист,
и вятър към забравата те понесе,
ти ще откликнеш,
ще ми отговориш.

Това си, което се наречеш…

Диана Павлова

* * *

Това си, което се наречеш.
Няма друг – да ти даде име.
Няма друг, освен Него,
но на теб е оставил
какъвто поискаш да бъдеш –
едно от всичките му
превъплъщения.

Аз искам…

Диана Павлова

* * *

Аз искам стиховете ми да бъдат
мое продължение.
И със охота отнемам от пълнотата
на земните си мигове –
да ги създам.
Написаният стих
е мъртъв миг –
дали ще се роди отново
в нечие сърце
и пълнотата Ти в друг ще прелее?

Кармен

С тази снимка на Кармен пожелавам щастливи дни на всички!

Колко дълго?

Диана Павлова

КОЛКО ДЪЛГО?

Колко
радостта от външното
ще те държи?
Три дена, три минути –
не повече.
А изтекат ли, ще заглъхне.

Дори като лавина
да се струпат
хубави събития,
ще траят колко –
три години, три месеца –
не повече.

Дори на непристъпен връх
да се качиш,
какво ще има там –
три мига, три дихания –
не повече.
И пак копнеж по друго
ще се възцари в душата ти,
но друго вече няма –
на върха си.

Колко
ще те държи
на външното екстазът?
Екстазът,
нужен като кислород
на живия.