Панаира на Vira

ноември 22, 2010

Съ-творение

Filed under: дневник, поезия — Етикети:, , — Диана @ 10:09 am

Диана Павлова

СЪ-ТВОРЕНИЕ

…И като Него
създай мистерия от всяко нещо,
чрез чисто възхищение,
без нищичко да обясняваш…

Затихване

Filed under: дневник, поезия — Етикети:, , — Диана @ 10:07 am

Диана Павлова

* * *

Все някой ден затихват
и последните вибрации
от твоето движение.
Змията има дълго тяло –
главата й се губи между камъните,
опашката все още се извива сред тревата.

Медитация

Filed under: дневник, поезия — Етикети:, , — Диана @ 10:06 am

Диана Павлова

МЕДИТАЦИЯ

Изтичам от своето тяло –
вода, отдръпнала се от кладенеца
към по-дълбокото,
където всички пътища
в едно се сливат.

Към земята изтичам,
а всъщност, в небето
и летя.

С нова вода се напълва кладенецът
и ново небе се спуска над него.

Изчезване

Filed under: дневник, поезия — Етикети:, , — Диана @ 10:04 am

Диана Павлова

ИЗЧЕЗВАНЕ

Мен няма защо да харесвате.
Това, което харесвате,
е пустотата ми,
позволила
да се материализират мистерии
докато мен ме няма.

Рисунки по водата

Filed under: дневник, поезия — Етикети:, , — Диана @ 10:02 am

Диана Павлова

РИСУНКИ ПО ВОДАТА

На брега на реката,
в цветна леха
ангел живее.
Седи до водата
и с пръсти от светлина
рисува по нея.

Един ден
към дома си нагоре
ще отпътува душата.
А долу
ще останат следите й –
светлини по водата.

Водни лилии

Клод Моне, „Водни лилии“, 1916

ноември 18, 2010

Поражение

Filed under: дневник, поезия — Етикети:, , — Диана @ 9:34 am

Диана Павлова

ПОРАЖЕНИЕ

Без страх от нищо
падай в бездната на поражението –
празна и бездънна,
защото падането няма край
и изживяването го превръща
в летеж
и после в полет.

А ако не пристъпиш онзи ръб,
завинаги във поражението ще застинеш.

Всичко над руините…

Filed under: дневник, поезия — Етикети:, , — Диана @ 9:32 am

Диана Павлова

* * *

Всичко над руините
са блянове.
Отминали и бъдещи
желания,
неизживени и мечтани
мигове,
пропуснати и неосъществими
срещи.

А жизнена е само
линията тънка,
където въздухът отломките докосва.

Аз вярвах в любовта…

Filed under: дневник, поезия — Етикети:, , — Диана @ 9:31 am

Диана Павлова

* * *

Аз вярвах в любовта
и я материализирах.
Но тя не беше истинска,
тя беше мойта вяра –
каквато вярвах, че е, стана любовта.

Желаех любовта
и я материализирах.
Но тя не беше истинска,
тя беше моето желание –
каквато я поисках, стана любовта.

Самата истина
изтръгна вярата,
сломи желанието
и сега… обичам.

Когато цъфтиш…

Filed under: дневник, поезия — Етикети:, , — Диана @ 9:29 am

Диана Павлова

* * *

Когато цъфтиш, не забравяй:
цветовете големи
и стеблата им силни и здрави
израстват от семе.

И в мрачната нощ на душата,
без надежда за съмване,
си спомняй това: семената
се разпукват на тъмно.

По-стари »

Theme: Shocking Blue Green. Блог в WordPress.com.

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.