За амбициите

Ошо, „Дао – трите съкровища“

…Амбициозният ум не може да обича. Това е невъзможно, защото най-напред той трябва да удовлетвори амбицията си. Трябва да принесе в жертва всичко заради нея. Ще продължи да жертва своята любов. Погледни амбициозните хора – ако се стремят към пари, все отлагат любовта. Утре, когато са натрупали пари, тогава ще се влюбят; точно сега това е невъзможно, изобщо не е практично; точно сега те не могат да си го позволят. Любовта е релаксация, а те се стремят да постигнат нещо – някаква цел. Може би това са пари, може би е власт, престиж, политическо положение. Как могат да обичат сега? Не могат да са тук и сега – а любовта е феномен на тук и сега. Любовта съществува единствено в настоящето, амбициите съществуват само в бъдещето: любовта и амбициите никога не се срещат.
Ти не можеш да обичаш. А ако не можеш да обичаш, как можеш да бъдеш обичан от някой друг? Любовта е дълбоко общуване между две същества, които са готови да бъдат заедно – в този момент, не утре; които са готови да бъдат тотално в този момент и да забравят цялото минало и бъдеще. Любовта е да забравиш за миналото и бъдещето и да си спомниш за настоящия момент, за този пулсиращ момент, за този жив момент. Любовта е истината на момента.
Амбициозният ум никога не е тук, той винаги е на път! Как можеш да обичаш някой, който непрекъснато тича? Той непрекъснато е на състезание, непрекъснато е в конкуренция; той няма време. Или си мисли, че някога в бъдещето, когато целта е постигната, когато е добил властта, към която се е стремил, богатствата, които е желал, тогава ще се отпусне и ще обича. Това няма да стане, защото целта никога няма да бъде постигната.
Амбицията никога няма да бъде удовлетворена. Не е в нейната природа да бъде удовлетворена. Ако удовлетвориш силна амбиция, от нея незабавно израстват хиляда други амбиции. Амбицията никога не спира. Ако я последваш, ако я разбереш, тя може да спре точно на момента. Но ако я захранваш с енергия, как можеш да обичаш? Затова хората са толкова нещастни, опитвайки се да бъдат някой – нещастни, защото не получават любов, нещастни, защото не могат да обичат.

Птица

Пак Нам Су (Корея)

превод от руски: Диана Павлова

ПТИЦА

1.

Вятър
разтвори простора небесен,
в клоните,
сред шумолящите мило листа,
птиците пеят, без да знаят, че е песен това.
Че това е любов, без да знаят,
скрили човчици
под крилцата една на друга,
две птици
с топлина взаимно,
не могат да се напият.

2.

Душата на птицата
песен-чувство безвъзмездно дарява,
обича
без кокетство и без преструвка.

3.

Ловецът с парче олово
се цели в самата чистота.

Но всеки път на земята пада
само ранена, окървавена птица.

Верижка от капки

Рабиндранат Тагор

превод от английски: Диана Павлова

ВЕРИЖКА ОТ КАПКИ

Майко, ще изплета верижка от капки за шията
с моите сълзи на мъка.

Звездите изплетоха свойте окови от светлина, за да красят ходилата,
но моята ще виси на гръдта.

Богатството и славата идват от теб
и от теб зависи да ги вземеш или откажеш.
Но тази тъга е единствено моя
и когато ти я поднеса в дар,
дай ми благоволението си.

Последна преграда

Диана Павлова

ПОСЛЕДНА ПРЕГРАДА

Моето минало
хвърля сянка над мен
като птица,
вързана с връв
за ръката ми.
Бъдещето е слънцето.
А настоящето –
едно движение,
с което да развържа
този възел.

Достигал ли си онзи бряг

Диана Павлова

* * *

Достигал ли си онзи бряг –
на сините луни,
където ти си слънцето
и светлината е същност твоя?
Където толкова е тихо,
че грохотът на мощните вълни
е като шепот на прибоя?

Достигал си такива брегове,
залети от божествено сияние,
което значи, че преди това поне
веднъж си се удавил в океана…

Слушай…

Диана Павлова

* * *

Слушай…
Стани тишина и попий
всичките звуци наоколо.
Шепотът, който ще доловиш,
крие сила дълбока.

Често един глас в сърцето ми казваше:
„Ти ще летиш!”
И летя.
Шепотът може всичко. Само
слушай, бъди тишина.

Ти, който разбираш докрай битието

Диана Павлова

* * *

Ти, който разбираш докрай битието,
защо не докосваш сърца със сърцето си,
а хладно кръстосваш ум с умовете?
Най-слаб философът е, най-силен – поетът.

STARRY NIGHT НА ВАН ГОГ

Vincent Van Gogh – Starry Night

Из книгата на Ошо „За творчеството“

Винсент ван Гог бил син на беден баща, който работил в мина за въглища. Той никога не се образовал, никога не посещавал училище по изкуствата, но станал един от най-великите художници на света.
Само преди няколко дни видях снимка на една от неговите картини. Заради тази картина всички художници му се смеели, а какво да кажем за останалите? – защото той бил нарисувал звездите по начин, по който никой не ги бил виждал – като мъглявини, всяка звезда в движение, като непрестанно въртящо се колело. Кой бил виждал такива звезди?
Дори и другите художници казвали: „Ти си се побъркал – това не са звезди!“ И освен това дърветата, които нарисувал под звездите, се извисяват по-нагоре от звездите. Звездите остават далеч назад, а дърветата достигат много над тях. Е, кой е виждал такива дървета? Това е просто някаква лудост!
Но преди няколко дни аз видях подобна снимка. Сега физиците са открили, че Ван Гог е прав: звездите не са такива, каквито изглеждат, те са точно според начина, по който Ван Гог ги е нарисувал. Бедният Ван Гог! Какви очи е трябвало да има този човек, за да види това, което на физиците е отнело сто години да открият, с всичките им големи лаборатории и голяма технология. А Винсент ван Гог, колкото и да е странно, установил точната форма на звездите просто с невъоръжено око. Те се въртят, те са като въртящи се дервиши – те не са статични по начина, по който ги виждате.
А когато го попитали за дърветата – „Къде си видял тези дървета, които се издигат над звездите?“, – той рекъл: „Това са дърветата, които открих, докато седях до тях и слушах техните амбиции. Чух дърветата да ми казват, че те са амбициите на земята да достигне до звездите.“
Може би още няколко века ще бъдат необходими на учените да открият, че дърветата наистина са амбициите на земята. Едно нещо е сигурно: че дърветата се движат срещу гравитацията. Земята им позволява да вървят срещу гравитацията – подкрепя ги, помага им. Може би земята иска някаква комуникация със звездите. Земята е жива, а животът винаги иска да върви все по-високо и по-високо и по-високо. Няма граници в неговите стремежи. Как ще разберат това бедните хора? Те нямат интелигентността.

Къщичка, направена от Анди в училище

ЗА ТВОРЧЕСТВОТО

Творчеството е най-големият бунт в съществуванието.
Ако искаш да твориш, трябва да се освободиш от цялото си формиране,
инак творчеството ти няма да бъде нищо друго освен копиране,
ще е просто едно индигово копие.
Можеш да твориш само ако си индивидуалност,
но не и ако си част от психологията на тълпата.
Колективният ум е най-нисшият ум на света –
дори и така наречените идиоти стоят по-високо от колективната идиотия.
Но колективността си има и своите примамки:
тя уважава, почита тези хора, които настояват,
че колективният ум е единственият правилен път.
Аз се стремя да унищожа колективния ум и да направя всеки индивид свободен.
Всъщност човечеството ще се роди истински едва в деня,
когато индивидуалността бъде уважавана в нейния бунт.

Ошо, „За творчеството“