Панаира на Vira

септември 30, 2010

С ТЪЛПАТА

Filed under: дневник, поезия — Диана @ 7:52 am

Диана Павлова

* * *

Ти бе всеотдайна, покорна, добра.
Тълпата сега те бичува.
Кажи й каква беше твойта вина –
тя няма уши и не чува.

Така… Замълчи. И знай за нататък –
добро ненаказано няма.
Творецът с тълпата остава за кратко –
веднъж го убиват само.


* * *

Дали си в правото си да унищожиш
несправедливото и изроденото?
Пред гневната тълпа да замълчиш,
от ни един човек непощаден?

Не смее срещу нормите наложени
страхливият с лице да се изправи.
Да разруши ще има сила този,
който е способен да създава.


* * *

Хиляда откриватели творят
едно-единствено творение.
Под него имената им лежат
със златни букви изредени.

А би било благословия свише
да съумееш незабележимо
хиляда чудеса да сътвориш
и да не ги подпишеш с името си.

септември 5, 2010

ОРИГИНАЛ

Filed under: дневник, поезия — Диана @ 2:23 pm

Диана Павлова

ОРИГИНАЛ

За раждането
на оригинала е определен
един миг кратък.
Безсмъртен миг
сред миговете тленни
за всяка имитация нататък.

Оригинала
не би сменила тя -
замяната е равна на разруха.
Оригиналът
не е наподобима красота,
той носи дух.

Theme: Shocking Blue Green. Блог в WordPress.com.

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.