ЖЕЛАНИЯ

Две стихотворения – поздрав за теб, Майк Рам, и за всички, които четат поезия.

Диана Павлова

ЖЕЛАНИЯ

Колко е просто – утрото идва и слънце изгрява.
Свети над всичко, но нито отнема, нито пък дава.
Дали добро е или е лошо? Слънце е само.
Не иска нищо. Осъществено, желания няма.

Вятър излиза, въздуха движи, но въздух остава.
Духа навсякъде, но нито отнема, нито пък дава.
Дали добър е или е лош? Вятър е само.
Не иска нищо. Осъществен, желания няма.

Тече водата, събира се в ниското и света отразява.
Пои земята, но нито отнема, нито пък дава.
Дали добра е или е лоша? Вода е само.
Не иска нищо. Осъществена, желания няма.

Меката пръст ражда телата и телата заравя.
Земята покрива, но нито отнема, нито пък дава.
Дали добра е или е лоша? Пръст си е само.
Не иска нищо. Осъществена, желания няма.

Какво, човеко, повече има в твойта направа,
което те кара и да отнемаш, но и да даваш?
На лош и добър света разделил в свойто съзнание,
не помниш Дома си и нямаш покой, а само желания.

---

* * *

Родените за да излязат
от омагьосания кръг на битието
не могат да останат.

Благословени и белязани,
поетите
си тръгват рано.

И пак се нижат дните,
тече вода
и цъфва цвете.

Ту тук, ту там душите им
проблясват по леда
или се носят с полъха на ветровете.

ПЪРВАТА МИ КНИГА – ФИЛОСОФИЯ НА ГРАДИНИТЕ

Ето я:  ФИЛОСОФИЯ НА ГРАДИНИТЕ

От бутона „Съдържание“ може да се чете. Електронна книга е – не е на хартия.

ХИЛЯДИТЕ ПИСАТЕЛИ

Диана Павлова

Представям си хилядите писатели как пишат в своите кабинети.
Понякога може да изпишеш хиляди страници, за да се роди едно малко стихотворение.
Хилядите писатели…
И колко е важен всеки от тях… за себе си.
Колко е висок в очите си.
Представям си мъдрите им побелели глави. Някои от тях са наистина гениални, но времето отсява таланта им от плявата по-късно.
„Кабинетът” ми е в градината. Няма стени, прозорци и завеси. От едната страна се люлеят изпраните сутринта чаршафи. Всичко друго са трева, дървета и гледка към отсрещните хълмове. Само този кабинет е истински за мен. А и очи, уши не са ми нужни. Дори лист. Не.
Тук е лято. Вечно лято. Защото през зимата съм другаде, но мислено – пак тук – през лятото.
Литературата е голям сапунен мехур. Той се пукна за мен доста рано.
Сега съм извън Литературата с главно „л”, сега съм в истинската такава, която няма нищо общо със салоните, лампите и големите думи.
Нито със силните на деня.
Нито с Влиянието Им.
Доста от написаното днес е такова, че за да се определи като хубаво или лошо, някой трябва да каже, че е хубаво или лошо. Някой с главно „н”, Влиятелен и Важен. Онова, което наистина е хубаво, то просто е хубаво и не се нуждае от оценките Им, но иди го намери. Те няма да го пуснат между своите посредствени неща, защото Знаят, Виждат, че е хубаво и Ги Застрашава.
Оказа се, че в литературата от всичко по-важни са т.нар. „извънлитературни фактори”. Те имат голямо Значение за всичко там.
В градината е спокойно. Няма нищо извънградинско, което да ме смущава. Всичко си е в реда на нещата. И земята, и небето, и вятърът, слънцето, дъждът. Живея и дишам. Какво повече ми трябва.
На водната повърхност понякога се образуват големи вълни и върху гребена на една от тях изживях доста вълнения. За да се върна тук и да открия, че вълните се надигат и стихват и нищо не остава след тях, а тази градина не спира да се обновява, да расте, да е щастлива, каквато е. Вярна на природата си, на предназначението си, на живота.

Само тук ми е сладък хляба
и в дните ми има сол.
„Кабинетът” ми е под ябълката,
състои се от тухла и стол.

И от там наблюдавам свят,
който би се побрал в шепа.
Върху мен капе ябълков цвят
и очите ми бавно слепва.