Диана Павлова
ДЕНЯТ
Изплуват в душата от далеч светлини,
появяват се образи, те трептят и се движат
като ярки петна върху сиви стени,
но окото на слепия не блести и не вижда.
Необятен пред вас хоризонт се разкрива,
и простори за дишане, равнина изобилна,
за живот се надига мъртвилото сиво
и вятър от скута му сила набира…
20.07.2010
КАТО ПРИЗРАК
Знай – като призрак от неясно минало
ти ще ме срещаш в своите градини,
когато си отдъхваш сам.
Когато алчното житейско време
като граблива птица хищно дреме,
но някъде далеч от там.
20.07.2010
