Диана Павлова
ГРИЖИ
Докараха старица със инсулт
и старец разтревожен до главата й.
Количката със болната забутаха
към белите мистериозни зали,
а стареца оставиха без дума да му кажат…
Той тръгна сляпо, сбърка коридорите,
не знаеше какво да прави.
За болния ще се положат грижи.
А кой ще чуе мъката на здравия…
19.07.2010
ХАОС
Градът е разпилян
и се крепи на някаква симетрия измислена.
Най-хаотичното от всички място,
но със свой железен смисъл.
И хаосът му,
в който се опитвам да се вслушам,
ми чезне, пръсва се като вълна на сушата.
Какво кипи отгоре – мръсна пяна,
изхвърлена чрез бурите от океана,
първичните стихии задушила
и с мътна пелена пространството покрила…
А само метри по-нататък – в планината,
свободно свири и танцува вятър,
и страстите – в града си вездесъщи,
вълшебен хаос в пръст и прах превръща.
19.07.2010
* * *
В старо гнездо ще се свия
в безоблачен ден.
Някой ще мине от тук,
ще попита за мен.
Някой окаян и беден,
но с помисли чисти,
с ясни очи ще погледне
в моите листове.
18.07.2010
Ей, радвам се, че прописа пак
Първото стихотворение много ме трогна.
Коментар от Таня — юли 19, 2010 @ 4:54 pm
…”Аз мога много думи да ви кажа,
но думите не значат вече нищо.
Във думите се настани лъжата,
изгодата напълно ги превзе.
И истината литна на крилата
на птица към безкрайното небе…
16.07.2010″
Даже само заради тези силни думи си струваше, от декември миналата година, да чакам надничайки в блога ти! Последните ти стихове са великолепни! Благодаря ти, че ги сподели!
Коментар от гравитон — юли 19, 2010 @ 10:02 pm
Да, аз съм тук…
Коментар от Диана — юли 20, 2010 @ 2:26 pm