ПОСОКИ

Диана Павлова

ПОСОКИ

1.

Безвремие деня е обладало,
листата светят като огледало,
отдали сянката си на земята.
Трепти по връхчетата крехък вятър
и спи блажено някъде Луната
със обещание за нощен хлад.

Безмълвна в безтревожния си свят,
душата ми е между две дихания,
посоките й днес са разпиляни,
нахвърляни са като слепи щрихи.
И всичко е безоблачно и тихо,
но няма цялост, няма далнина.
Тя чака безразличната Луна
и нейното нехайно обещание,
за да се потопи във отчаяние…

2.

И ден, и нощ,
и спиране, и тръгване,
едничка е посоката,
намирана, изтръгвана,
с приемане, с отричане,
горчиво или сладко,
ти – мразена, обичана,
ще продължиш нататък…

И вярвай, знай,
че са едно и също цяло
и временният край,
и почването отначало.

18.07.2010