Диана Павлова
ЗНАЦИ НА СЪДБАТА
Мъж възрастен, със кучето си старо
минаваха от тука късно вечер,
вървяха бавничко по тротоара –
и двамата загледани далече.
Приемах ги за знак, че в тишината
необяснимо нещо се променя,
че в нощното спокойствие съдбата
поставя своята ръка над мене.
И сутрин пак ги виждах да минават,
и странните ни срещи зачестиха.
Съдбата продължих да разпознавам
в лицата им, в походката им тиха…
Докато погледите ни се срещнаха.
В очите му, изглеждали добри,
гореше не любов, а друго нещо –
бездушно или демонско дори.
И закъсняла, истината лъсна.
Съдбата не с ръка,
с юмрук ме блъсна…
17.07.2010
* * *
Аз нямах бъдеще и нямах минало.
Живеех в тишината си заслушана –
завършена, в хармония градина,
устойчива на бури и на суша.
Излитах с птиците от своите дървета,
трептях опиянена в този полет,
възлизах над гората, над полето,
и се завръщах пак
при здравите си корени.
Сред безметежното ми царство Божие
духът се въплъщаваше във плод,
за да прелива, за да е възможен
великият, безсмъртният живот.
17.07.2010
ДУМИ
И ден след ден мълчи ефирът празен,
заглъхват гласовете му предишни.
Аз мога много думи да ви кажа,
но думите не значат вече нищо.
Във думите се настани лъжата,
изгодата напълно ги превзе.
И истината литна на крилата
на птица към безкрайното небе…
16.07.2010
