Вадим Зеланд, Транссърфинг на реалността, част IV, изд. НСМ Медиа, 2006
Една от най-ярките прояви на новата реалност е феноменът „индигови деца“, подробно описан в книгата на Лий Каръл и Джен Тоубър. Терминът е въведен от ясновидката Нанси Ан Тап. Тя е изследвала взаимната връзка между човешкия характер и цвета на аурата му.
В началото на 70-те години на XX век Нанси Тап се сблъскала с необичайно явление: на бял свят започнали да се появяват деца от нов тип, с индигов цвят (синьо виолетов) на аурата, който преди не се е срещал. Характерът им също се отличавал от останалите хора. Основната им особеност е хиперактивност и недостатъчно внимание. Не могат да стоят на едно място, ако нямат личен интерес. Макар да не е задължително всички индигови деца да са с подобни характеристики. Всички са различни.
Обединява ги вроденото чувство за собствено достойнство и стремежът към независимост. Индиговите деца знаят цената си и сякаш са уверени, че са заслужили да бъдат тук, в този живот. Толкова са разумни, че учудват възрастните. Съзнателността им и трезвият поглед към света са развити не за възрастта им. Не са склонни да се прекланят пред общопризнатите авторитети. Не приемат консерватизма. Струва им се очевидно, че някои неща трябва да се правят по съвсем друг начин, докато останалите хора следват общоприетите норми и правила.
Не можем да ги наречем сговорчиви деца. От гледна точка на възпитанието бихме могли да кажем, че са неуправляеми. Те винаги си имат нещо наум. До известна степен това е характерно за всяко ново поколение. Но индиговото поколение изпъква с нещо по-особено. Хилядолетия наред смяната на поколенията е протичала равномерно. Но напоследък се наблюдава ускорен процес на обновяването им – всяко следващо все по-радикално се различава от предишното. Индиговите деца също вече си имат деца, които по характерните си признаци надминават родителите си.
Какво всъщност става? Процесът на революционно обновяване на човешкото съзнание не може да протича независимо, без особени причини. Както е известно, в природата и обществото всичко се стреми към равновесие. Значи обновяването на съзнанието се противопоставя на някакъв друг процес. (още…)
