септември 26, 2008
20 Коментара »
RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack
Панаира на Vira
-
Скорошни коментари
vladimir на За любителите на древни з… x на За любителите на древни з… Steh на Книжно и верижно Steh на Не сме сами 4 kokokoki на За любителите на древни з… Стария индианец на За любителите на древни з… Митко на Life Style на Древните ег… Таня на Самотата Петя на За Раел, сектите, клонирането,… tedi на За любителите на древни з…
Благодаря, много е хубаво
Comment от radislav — септември 26, 2008 @ 12:44 pm
винаги много ми харесват твоите стихотворения …
Comment от deni4ero — септември 26, 2008 @ 1:16 pm
Поздравления!
Comment от shiona — септември 26, 2008 @ 1:36 pm
И ме разсмя, и ме натъжи! Ще търся светлината в погледа, не цвета на очите.
Comment от vilford — септември 26, 2008 @ 1:49 pm
очаквах строфичка и за косата….
Comment от вили — септември 26, 2008 @ 2:56 pm
Аз не разбрах… нещо за сините ми очи ли се разказва или?!
))))
Comment от Le_Grand_Elf — септември 26, 2008 @ 3:18 pm
rotfl (за Елфа)
Comment от deni4ero — септември 26, 2008 @ 3:57 pm
Не за твоите, Елф – за моите зелени
Comment от Диана — септември 26, 2008 @ 5:18 pm
Comment от Муниконтин — септември 28, 2008 @ 10:14 am
Очите ти – сапфирено небе…
прекрасна, бяла лебедова шия…
защо ли чувствам се така добре,
когато устните ти топли пия…
Comment от turbo4 — октомври 1, 2008 @ 10:54 pm
А може би не пиеш устни ти,
а само собствената си представа
за нечии забравени черти,
които времето отдалечава.
Comment от Петров — октомври 2, 2008 @ 8:33 am
Когато спомням си се чувствам жив -
топликът във сърцето ми се връща,
макар за кратичко съм пак щастлив
и обичта във ласки ме обгръща.
Comment от turbo4 — октомври 2, 2008 @ 9:29 am
O, хайде, не спирайте с куплетите! Получава се нещо доста добро, а като автор ще посочим „сборна формация поети“.
Comment от vilford — октомври 2, 2008 @ 3:15 pm
Comment от Диана — октомври 2, 2008 @ 3:30 pm
Прегаря всяко чувство спотаено
взаимност ненамерило и път,
сърцето се е свило наранено
във най-дълбокия телесен кът.
Прегаря всяка страст неутолена
и времето разнася пепелта
и само в стиховете топли дреме
запазена навеки любовта.
Comment от Диана — октомври 2, 2008 @ 4:25 pm
Сред стъклени стени
обкичени със злато
разплакана към мене
самотата гледа….
с по детски питащи очи
тя търси свойто лято,
та да не й отнемат
надеждата за тебе…
Comment от turbo4 — октомври 2, 2008 @ 5:26 pm
Comment от vilford — октомври 3, 2008 @ 7:16 am
Аз съм отскоро тук
Обаче си признавам, че обичам да ги правя тези коментари в мерена реч 
Comment от turbo4 — октомври 3, 2008 @ 8:54 am
Само от надеждата не можеш да избягаш,
от всичко друго има изход някъде,
само тя те следва – предана и вярна –
срастнала се като плът с душата ти.
Comment от Диана — октомври 3, 2008 @ 4:40 pm
Надеждата по чужди пътища пое
и другаде гнездото си ще свие,
ала от спомена остана ми поне
искра, в съня напомняща за „ние“…
Comment от turbo4 — октомври 4, 2008 @ 4:53 am