ГОЛЯМАТА ПОЕЗИЯ
Тя не свети с неоново-сини очи,
не примамва с огънати мигли,
скрита някъде в ъгъла – просто мълчи
и не е като другите лигли.
Но когато я срещнеш, разбираш, че тя
носи в себе си нещо по-свято -
носи огън, струи с красота,
от която потръпва душата.
И забравяш бездушните сини очи
и извитите мигли от бала.
Тиха песен започва във теб да звучи
и излизаш от шумната зала.
Благодаря, много е хубаво
Коментар от radislav — септември 26, 2008 @ 12:44 pm
винаги много ми харесват твоите стихотворения …
Коментар от deni4ero — септември 26, 2008 @ 1:16 pm
Поздравления!
Коментар от shiona — септември 26, 2008 @ 1:36 pm
И ме разсмя, и ме натъжи! Ще търся светлината в погледа, не цвета на очите.
Коментар от vilford — септември 26, 2008 @ 1:49 pm
очаквах строфичка и за косата….
Коментар от вили — септември 26, 2008 @ 2:56 pm
Аз не разбрах… нещо за сините ми очи ли се разказва или?!
))))
Коментар от Le_Grand_Elf — септември 26, 2008 @ 3:18 pm
rotfl (за Елфа)
Коментар от deni4ero — септември 26, 2008 @ 3:57 pm
Не за твоите, Елф – за моите зелени
Коментар от Диана — септември 26, 2008 @ 5:18 pm
Коментар от Муниконтин — септември 28, 2008 @ 10:14 am
Очите ти – сапфирено небе…
прекрасна, бяла лебедова шия…
защо ли чувствам се така добре,
когато устните ти топли пия…
Коментар от turbo4 — октомври 1, 2008 @ 10:54 pm
А може би не пиеш устни ти,
а само собствената си представа
за нечии забравени черти,
които времето отдалечава.
Коментар от Петров — октомври 2, 2008 @ 8:33 am
Когато спомням си се чувствам жив -
топликът във сърцето ми се връща,
макар за кратичко съм пак щастлив
и обичта във ласки ме обгръща.
Коментар от turbo4 — октомври 2, 2008 @ 9:29 am
O, хайде, не спирайте с куплетите! Получава се нещо доста добро, а като автор ще посочим “сборна формация поети”.
Коментар от vilford — октомври 2, 2008 @ 3:15 pm
Коментар от Диана — октомври 2, 2008 @ 3:30 pm
Прегаря всяко чувство спотаено
взаимност ненамерило и път,
сърцето се е свило наранено
във най-дълбокия телесен кът.
Прегаря всяка страст неутолена
и времето разнася пепелта
и само в стиховете топли дреме
запазена навеки любовта.
Коментар от Диана — октомври 2, 2008 @ 4:25 pm
Сред стъклени стени
обкичени със злато
разплакана към мене
самотата гледа….
с по детски питащи очи
тя търси свойто лято,
та да не й отнемат
надеждата за тебе…
Коментар от turbo4 — октомври 2, 2008 @ 5:26 pm
Коментар от vilford — октомври 3, 2008 @ 7:16 am
Аз съм отскоро тук
Обаче си признавам, че обичам да ги правя тези коментари в мерена реч 
Коментар от turbo4 — октомври 3, 2008 @ 8:54 am
Само от надеждата не можеш да избягаш,
от всичко друго има изход някъде,
само тя те следва – предана и вярна –
срастнала се като плът с душата ти.
Коментар от Диана — октомври 3, 2008 @ 4:40 pm
Надеждата по чужди пътища пое
и другаде гнездото си ще свие,
ала от спомена остана ми поне
искра, в съня напомняща за “ние”…
Коментар от turbo4 — октомври 4, 2008 @ 4:53 am