Колко е лесно да видиш мечтата си на разсъмване
Просто остави прозореца да свети
Остави времето да тече през теб
Докато слушаш песента на първите птици
Докато вълните на спокойния и топъл океан
Се плискат шепотно до вратата на къщата ти
Докато бялото перде се развява от сутрешния бриз
А вътре е тихо, защото всички още спят
Докато седиш щастлива под първите лъчи на слънцето
И мокрият пясък още е прохладен и гладък
Докато чакаш градът да започне своя пъстър живот
И преди океанът да отмие следите от последните стъпки
Преди да заглъхне шумът на суетните улици
Преди още птиците да замлъкнат и потънат в своя сън
Благодари за всичко това на всемира
Много приятно!
Бих желал да си лежа на тоя плаж, водата да плиска краката ми, да гледам невероятния пейзаж… и някой (като небесен глас) да произнася думите на тази прекрасна словесна композиция…
Браво!!!
Коментар от Le_Grand_Elf — август 26, 2008 @ 2:28 pm
Защо не! Няма нищо невъзможно. Някой ден – ти и дамата на твоето сърце. (Тогава небесния глас ще го чуваш отвътре)
Пожелавам ти го!
Елф, благодаря!
Коментар от Диана — август 26, 2008 @ 2:58 pm
Тишина…
Браво!
Коментар от Светла — август 26, 2008 @ 4:20 pm
wow …
Коментар от deni4ero — август 26, 2008 @ 4:26 pm
Великолепна лирична миниатюра. Силно!
Коментар от Георги — август 27, 2008 @ 5:50 pm
Еееех, нещо се размечтах!
Коментар от Муниконтин — август 28, 2008 @ 12:11 am
Красива импресия
“Остави времето да тече през теб”
Коментар от radislav — август 28, 2008 @ 12:55 pm
Усмивки за всички
и благодаря!
Коментар от Диана — август 29, 2008 @ 3:49 pm