Животът всеки ден се стреми да ми покаже, че единствено на себе си мога да разчитам докрай. Приемам уроците му, те винаги са верни. И продължавам да се уча…
август 15, 2008
19 Коментара »
RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack
Коментар от Жени — август 15, 2008 @ 2:37 pm
Жени, Life Is Simple (поне така трябва да бъде). Развесели се:
http://ecards.myfuncards.com/myfuncards/Everyday/SayingHi/10620/sv_50_05_Life_is_Simple.jhtml
Коментар от Диана — август 15, 2008 @ 3:54 pm
Коментар от Жени — август 15, 2008 @ 4:00 pm
Да, но вече го направих! И реших да развеселя и теб
Стана ми мъчно, че толкова мъничка вече си изпитала някои житейски уроци.
Коментар от Диана — август 15, 2008 @ 4:08 pm
Една голяма прегръдка имам за теб
А за уроците- винаги съм ги научавала по-бързо от връстниците си- за добро или лошо
Коментар от Жени — август 15, 2008 @ 4:27 pm
За това се казват „уроци“, стига човек да разбере на какво го учат! Аз обикновено не повтарям една и съща грешка. Правя нова…
Коментар от Муниконтин — август 15, 2008 @ 6:04 pm
Защо рядко можем да разчитаме на някой? И защо трябва все сами всичко да си правим? И от мен една голяма прегръдка!
Коментар от вили — август 15, 2008 @ 7:31 pm
мене пък нещо ми е избягала философската муза и ви се чудя и мая за какво точно, аджеба, говорите …
Коментар от deni4ero — август 15, 2008 @ 7:33 pm
# „Разбираме се прекрасно, защото и двамата обичаме едно и също нещо- МЕН!“
# „Love me, feed me, never leave me!“ – „Обичай ме, храни ме, никога не ме напускай!“
http://bg.wikiquote.org/wiki/Котаракът_Гарфилд
Изобщо не знам това защо го пиша, просто отбелязвам, че заради картинката ти прерових почти всички филми от тая категория…
Коментар от Svetlina — август 15, 2008 @ 9:09 pm
„Котките не питат, те просто взимат всичко, което им е нужно.“
Коментар от Диана — август 15, 2008 @ 10:33 pm
А аз мисля, че всеки трябва да има приятел на когото да може да разчита в трудни моменти. Когато му е тъжно, или весело или просто ей така…. Да има рамо на което да поплаче или пък да се похвали с новите си обувки…:)
Коментар от kalina — август 16, 2008 @ 12:16 am
Момичета, благодаря ви за съпричасността! Искам специално да ви кажа (и да ви се похваля!):
СПРАВИХ СЕ!
Отстраних проблема сама – четох, сравнявах, четох, сравнявах, пробвах, греших, връщах се обратно и накрая успях. Някои знаят за какво говоря, други – не, но няма значение. Важното е, че го направих. Извинявайте, че ви надух главите по един или друг начин
!!
Коментар от Диана — август 16, 2008 @ 2:25 pm
Аз не съм се съмнявала в теб! Все пак на вълка за това му е дебел врата!
Браво!!!!
Коментар от вили — август 16, 2008 @ 5:49 pm
Знаех си, че ще се справиш и сама. Браво. Гордея се с теб.
Коментар от kalina — август 16, 2008 @ 7:35 pm
Много хубава снимка
Муфаса или Симба, вие си изберете
А това моренце на фона, знаех си че не трябва да греба толкова силно… озовах се отново в София. От едно море с безкрайна синева в друго… приличащо повече на зарибено джунгленско езерце, хихихи
Коментар от Le_Grand_Elf — август 17, 2008 @ 9:23 pm
Eх, Дидка! Може да изглеждаш като нежно цвете, но дълбоко в себе си си воин, търсещ предизвикателства. Едва изкатери един връх (чисто интелектуален), преборвайки се с проблема и ето, че хукна да покоряваш друг – този път съвсем реален. Витоша ти праща поздрави!
Коментар от vilford — август 18, 2008 @ 9:05 am
Затова до вечерта не можах да стана от леглото
Още и софтуера на фотоапарата не съм си инсталирала, да не говорим за Пикасата. Дори батерията на фотоапарата не съм си заредила, затова пък успях да сготвя
Коментар от Диана — август 18, 2008 @ 11:37 am
Съвсем правилно си си подредила приоритетите. Имаше там нещо за храната и борбата…
Коментар от vilford — август 18, 2008 @ 11:43 am
И за храната и любовта…;)
Коментар от Муниконтин — август 18, 2008 @ 5:37 pm