Новото ни списание „Литературен свят“

Представям ви списанието, което направихме заедно с Elf, поета Георги Ангелов и съпругата му Ваня Душева. Готово е и стана точно такова, каквото си го представях – прекрасно – и технически и откъм съдържание:

ЛИТЕРАТУРЕН СВЯТ

Много автори се включиха със свои произведения и тепърва ще се включват и други. Целите, които сме си поставили, ще ги видите скоро на страницата „За списанието“.

Списанието нямаше да се реализира без помощта и на моя съпруг Валентин Павлов, който ни купи домейна и хостинга.

Изказваме благодарност на всички, които помогнаха да се осъществи тази страхотна идея и ако някой иска да се включи с доброволен труд, е добре дошъл сред нас!

Догонващият залязващото слънце

Колко е лесно

За Светлина

За Светлина

 

Ще добавя само, че песента, която Вили ми подари за рождения СИ ден, е моята песен:

Допълнение към „Коя съм”

Допълнение към „Коя съм“

Добре, Вили, ще разкажа за тези, които познавам и на живо. Другите, макар да съм виждала някои от тях на снимки, не мога да облека във физически образ.

Виждали ли сте учена арабска принцеса с очила, дънки и цикламена риза да прави задълбочен оглед на площадката в търсене на разпилените коли на сина си? Виждали ли сте една наистина любопитна и ненаситна на знания арабска принцеса да обяснява на детето си, че е препоръчително да не ми вика „майко на Анди“, нито пък „лельо“, а просто Диана? А малко след това, съвсем на място и съвсем естествено, да ми обясни квантовата физика. Не сте ли? Ето, вижте я!

Виждали ли сте Светлина срамежлива или смълчана? Аз съм я виждала. В началото я мислех за някоя закачлива лелка – с аватарчето и – пате с широкопола шапчица и с постоянното обръщане на всичко сериозно във веселба. После прочетох Лятна Светлина и ми стана много близка и истинска Светлина. Освен това сама не знае колко добре пише. Естествено, за да го разбере, трябва да мине първо през много други неща, но като гледам, взема „две за една“. Ще успее!

Жени ме позна на фонтана в Южния парк. Позна ме по Анди. Няма да забравя усмивката и докато аз седях в пълно недоумение. Жени има страхотна усмивка – наистина – само който не я е виждал, не знае.

Яна също има специална усмивка. Не знам с какво е специална, но е такава.

А познавате ли един приказлив пухкав облак? С всички цветове на дъгата в погледа? Играе народни танци, лети с парапланер, организира тиим билдинг с екстремни преживявания и пише приказки. Като дойде да ми донесе книгата на Тишо, ми подари грамадна торба кюстендилски череши – нещо, което няма да забравя. После направи и още неща за мен – едно от тях особено важно. Ето я тук и нея!

Ами това сте – пет човека. Другите са само имена и духовни образи + снимки на някои. Надявам се скоро да познавам и още от вас!

Една спокойна голяма градина

Тази сутрин бяхме на Централните софийски гробища. Вчера се изпълни кръгла годишнина от смъртта на майката на съпруга ми. Той е бил на шест години, когато я е загубил. Исках да заведем и децата, които не знаят почти нищо за баба си Лили и поне малкият не беше ходил на Софийските гробища до днес.

Не беше тъжно. Беше спокойно. Сложихме цветя, запалихме свещ. Постояхме необезпокоявани от никого. Погледахме снимката и, помълчахме.

Всичко там е спокойно и тихо – скръбта също. Дърветата пазят сянка и прохлада. Около гробовете расте трева. Толкова близо са един до друг, а сякаш всеки е напълно уединен. Има какви ли не думи изписани – дати и имена, възспоменания. Не усетих никакво напрежение, никакви въздишки и поличби във въздуха, нищо свръхестествено. Не заговорих никой непознат.

Централните софийски гробища днес бяха просто една спокойна голяма градина.

 

Коя съм

Муниконтин каза за мен следното: „Съвсем различно нещо са vira111 и Диана в скайпа…“ и ме накара да се замисля над това – Защо почти никой писател не е същият човек, както в творчеството си. Защото често живее два живота – един с хората и един – вътре в себе си. Вътрешният и външният свят – ги наричам аз. В двата се случват понякога съвсем различни неща, привидно нямащи връзка едно с друго.

Как е възможно това?

Мисля, че някога някъде нещо се е объркало и връзките между двата свята са се нарушили. Разбира се, държа се адекватно към света навън, но пазя своя и дори го крия от чуждите погледи.

И Калинчето снощи в скайпа ми потвърди, че съм различен човек като писател и като приятелка, майка и човек от другата страна. Е, аз си го усещам, но не бях се поглеждала отстрани.

Не мисля да променям нещо. Просто се попитах защо съм такава. Всъщност съм съвсем обикновена. Само от време на време имам нужда от нещо повече и го намирам в този мой вътрешен свят, който обичам и който вече не ме плаши толкова, колкото преди. Защото преди беше стихиен и неовладяем, а сега малко по малко започвам да го разбирам по-добре. Също и благодарение на вас, приятели!

Вили, може ли да мина с това за „Аватар, никнейм, блог…“ и прочее?

Ето я пак нашата площадка

От ден на ден става все по-красива.

Освен в буклучарник, започва да се превръща и в кучкарник. Имаме си цели три глутници бездомни кучета – една постоянна и две приходящи.

Днес се разрази кучешка война. Не успях да я снимам добре, защото ръцете ми се разтрепериха.

И не става въпрос за пинчери и пудели.

Най-дребното псе е по-високо от пейка.

Красотите, които виждам от прозореца

Децата се борят за място за игра с тези двамата

За малко не се накачулихме по пейките докато траеше това

Този е нащрек

И този чака

А този пази алеята

Този дебне в засада

Този даже е красив

А тази баба се грижи за всички тях

Опитах да изпратя снимките в bTV, но формата им за изпращане приема само една снимка. А и едва ли ще обърнат внимание на точно тази „новина“.

 

Равновесие

Благодарности на Elf

 

Опитах се да направя нещо с WordPress (като стане готово, ще ви го покажа) и съм благодарна на Елфа, че се отзова на молбата ми за помощ, а също и че:
- ме накара да изчета всичките PHP скриптове и да разгадая кое за какво се отнася;
- да издиря нови такива и да ги сравнявам с моите, за да видя откъде идва проблемът, който искам да реша;
- и накрая – да се почувствам удовлетворена от себе си, защото вече мога да правя и това.
Но иначе той свърши най-важната работа – изгради връзките между всичко в сайта, така че да работи перфектно и по начина, по който исках. Без него нямаше да се справя. Признателна съм му за безвъзмездния труд! Елф, благодаря ти!

(картинката я сложих, защото е много весела, иначе говоря съвсем сериозно!)